Джоузеф Конрад - Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Черно море е първото море, което той вижда в живота си, той, пребродил по-късно всички морета и видял всички континенти с изключение на Ледовития океан и Атлантида. Макар този прочут „певец на морето“ и голям английски писател да е роден далеч и от Англия, и от морето.

Пишещият тези редове 1 1 Авторът на предговора, Дмитрий Урнов, е член на Съюза на съветските писатели, доктор на филологическите науки, старши научен сътрудник в Института по световна литература „А. М. Горки“ при АН на СССР, през 1971–73 г. — вицепрезидент на Съветско-българския клуб на младата творческа интелигенция. Предговорът е написан специално за настоящото издание. имаше щастието да познава сина на Конрад — Борис, който, ако не се смята славянското му име, беше кореняк британец. Инженер по образование, той посвети последните години от живота си на събирането на материали за своя баща. Някак странна и неправдоподобна беше срещата ми с този човек! Като дете е седял на коленете на Хенри Джеймс (който разказвал на баща му за срещите си с Тургенев), Стивън Крейн му подарил куче и обещал да го научи да язди (не успял, починал рано), първото писмо написал до Голсуърти („Скъпи чичо Джон!“), сред гостите у дома си е виждал Уелс и Киплинг и е бил син на Джоузеф Конрад. Невероятно!

А Борис Конрад, да ви призная, също ме гледаше с почуда. Макар и два пъти и половина по-млад от него, аз навярно му приличах на човек, пристигнал от далечното минало.

Джоузеф Конрад (чието истинско име е Юзеф Теодор Конрад Налех Коженьовски, 1857–1924) е роден и израснал в Украйна. „Къде е това?“ — пита Борис Конрад, като вади от семейния архив фотография, правена преди повече от сто години. Това е Новофастово, край Погребище, в Киевска област. Домът не се е запазил, но много местни жители го помнят и наричат „палац“, дворец — чудноват дом с кула и часовник. Тъкмо тук малкият Конрад разглежда картата на Африка, върху която още има бели петна, посочва с пръст едно от тях и дава своеобразна клетва: „Като порасна, ще отида там!“ И наистина отива, а по-късно написва повестта „Сърцето на мрака“. Роден е през 1857 година в Бердичев, седем години след като в същия град се е венчал Балзак. Навярно са кръстили Конрад в същата църква, запазена до наши дни, където е станала венчавката на Балзак.

Няколко поколения Коженьовски, дворяни по произход, участвуват още от края на XVIII век в полското националноосвободително движение. Бащата на Конрад, Аполониус Коженьовски, филолог-изтоковед, някога студент в Петербургския университет, поет и преводач, е изселен от пределите на Полша в Руската империя и така Конрад идва на бял свят в Украйна.

Аполониус Коженьовски изпълнява длъжността управител на имение предимно при свои сънародници и даже родственици, също полски аристократи, които обаче, за разлика от Коженьовски, „не се бунтуват“ и затова забогатяват, получавайки от царското правителство обширни владения във Волин и Подолия. Майката на Конрад, Евелина Бобровская, принадлежи към един такъв преуспяващ род, брат й, Тадеуш Бобровский, изиграл важна роля в живота на Конрад, е видна личност в този край. Той се отнася към бащата на Конрад скептично, макар да му съчувствува. Наистина управляването на имения не се удава много на Коженьовски; непрактичен човек (поет!), той често сменя местожителството и службата си, поради което в Украйна съществува цял Конрадов маршрут. До тригодишна възраст Конрад живее край Бердичев, в село Тереховая, където са се запазили старинните стопански постройки и вековните дървета, които помнят Конрад, и където сега има народен музей. Семейството живее и в Житомир, чиято атмосфера по това време е описана от Владимир Короленко, родом от този край, в „История на моя съвременник“. След време на Аполониус е разрешено да замине за Варшава, но скоро го арестуват и затварят в тамошната крепост. По-късно, тъй като Коженьовски се местят, както вече знаем, не само по своя воля, Конрад минава пътьом с родителите си през Москва, живее във Вологда, в Чернигов, където умира и е погребана майка му. Учи в Лвов и в Краков, а след смъртта на баща си остава дванадесетгодишен на грижите на родствениците си.

През 1874 година седемнадесетгодишният Конрад прави една от най-решителните крачки в своя живот. Заминава за Франция и в Марсилия се качва на един френски кораб. Защо избира морето? Колкото и да е странно, Конрад никога не е обяснявал подробно решението си. А и да го е обяснявал, към версията му трябва да се отнасяме внимателно. Често той измисля не само мотивите на постъпките си, но дори събития, които уж са станали в живота му, и всичко е така живо и правдоподобно измислено, че не предизвиква ни най-малки подозрения нито у околните, нито у ранните му биографи.