Джоузеф Конрад - Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Това е „Господарят Джим“, 1900 година. Какво ни напомнят този редове на Конрад? Препрочитаме смъртта на Хаджи Мурад у Толстой:

„Той събра сетни сили, приповдигна се над насипа, стреля с пистолета си в един човек, който прибягваше, и го улучи. Човекът се строполи. След това той излезе съвсем от рова и куцайки, тръгна с кинжал право срещу враговете. Чуха се изстрели, той се олюля и падна… Но онова, което им се струваше мъртво тяло, изведнъж замърда. Най-напред се надигна окървавената, без калпак, бръсната глава, сетне се надигна тялото до кръста и като се хвана за близкото дърво, той се изправи цял. Изглеждаше тъй страшен, че ония, които тичаха към него, спряха. Но изведнъж той потрепери, откъсна се от дървото и в целия си ръст, като подкосен бодил, падна по очи и вече не мръдна… Повече нищо не чувствуваше и враговете тъпчеха и сечаха това, което вече нямаше нищо общо с него… И… всички… като ловци над убит звяр се струпаха около телата на Хаджи Мурад и на неговите хора…“ 4 4 Преводът е на Константин Константинов.

Написано е по едно и също време с „Господарят Джим“ и макар че Конрад не е могъл тогава да знае повестта на Толстой (1896–1904, публикувана през 1912), а Толстой, съдейки по всичко, не е успял да забележи Конрад, все пак съвпаденията, включително до отделни думи, тук не са случайни, макар да не се обясняват с някакво влияние.

Така че „Хаджи Мурад“ и „Господарят Джим“ са свързани от атмосферата на времето, в което са създадени.

„Разкази за неспокойствието“ — това е заглавието на първия сборник на Конрад, което същевременно изразява и неговата програма. Бертран Ръсел вярно е почувствувал колко тънък е слоят, прикриващ бездната от лава у Конрад. Но всичко това са образи — море, бездни, лава… Каквато е конкретното съдържание на Конрадовото „неспокойствие“? Това е тъкмо опитът, който морякът е натрупал, обикаляйки света до най-отдалечените му кътчета. Накратко в началото това е същото „неспокойствие“, изразено и от Толстой в известната фраза от „Ана Каренина“: „… у нас всичко това се преобърна и едва се урежда…“.

Ако се обърнем към статията на Ленин, където тази Толстоева мисъл е специално подчертана, ще получим пълно осветляване на процеса, в който се включва и пътят на Конрад: „епохата след 1861 и до 1905 година“. 5 5 Вж В. И. Ленин. Полное собрание сочинений, т. 20, с. 100.

Препрочитаме откъса от „Ана Каренина“, цитиран от Ленин: „… разговорите за реколтата, за наемането на работници и т.н., които Левин знаеше, че е прието да се смятат за нещо много ниско… сега му се струваха единствено важни. Може би това не е било важно при крепостното право или не е важно в Англия. И в двата случая самите условия са определени; но сега, когато у нас всичко това се преобърна и едва се урежда, въпросът, как ще се сложат тия условия е единствено важният въпрос за Русия — мислеше Левин.“ 6 6 Преводът е на Георги Жечев.

И ето Конрад, поживял в условията и на двата цитирани „случая“, пренася тъкмо там, в Англия, която за хората от миналия век е пример за устойчивост и „определеност на условията“, съзнанието за бъдещия „преврат“, което засега е само „неспокойствие“, безкрайно „неспокойствие“. Този „дяволски чужденец“, както наричат Конрад в една ранна английска рецензия!

„Аз съм уверен, че моите така наречени «морски» неща трябва да се разглеждат от малко по-друг ъгъл на зрение“ — казва Конрад на Гарнет, първия си литературен съветник. Трябва да отбележим, че в литературните кръгове започват да гледат на Конрад преди всичко като на „пришълец от Изтока“, понякога го наричат „руския граф“ — той влиза в литературата по времето на така наречената „руска треска“ на Запад, когато в същата тази Англия започват усилено да четат руска литература. Намират, че корените на Конрад са там. Но какъв е Конрадовият ъгъл на зрение към проблемите, които западните читатели тогава смятат за принадлежност на руските писатели? Съвършено ясно е: „Няма нито надежда, нито страх“ — изчерпано, изживяно е всичко между човека и света, няма смекчаващо уплътнение под формата на религиозна вяра, илюзии и т.н. У Достоевски виждаме човека и бога, човека и дявола, у Конрад човекът е оставен насаме със себе си. Като Толстоевия Хаджи Мурад — само че трябва да отбележим разликата. Между тях, разбира се, има много общо, още повече — обективно общо, защото тези произведения са създадени от писатели, които взаимно не са попаднали в полезрението си. Общото идва от общия противник: модерната вече „жестокост“, която Толстой улавя в края на века и решава творчески да поспори с нея. У Толстой жестокостта също е пределна. Хаджи Мурад не е просто убит, а унищожен: „И враговете тъпчеха и сечаха това, което вече нямаше нищо общо с него.“ Небивала за Толстой степен на жестокост, също не смекчена — даже у Толстой! — с нито една мисъл за бога. Хаджи Мурад, съвсем като Конрадовите герои, е изоставен не само от хората, но и от бога — това е принципно важно за Толстой. Но в същото време, описвайки такава твърдост и жестокост, Толстой остава в пределите на прехода от „мира“ към „войната“ и отново към „мира“, в края на неговата повест гората отново шуми, птичките пеят, животът продължава по-нататък… Нека да е жестокост, но — в границите на живота. Конрад е от тези, които Томас Ман има предвид, когато говори за поставянето под въпрос на „самото битие на човека“. Конрадовото „неспокойствие“ предполага такива сътресения, след които птички няма да запеят.