Робърт Шекли - Битката

Върховният главнокомандващ Фетерър влезе в оперативната зала и извика:

— Свободно!

Тримата генерали послушно заеха стойка „свободно“.

— Нямаме време за губене — каза Фетерър и погледна часовника си. — Да уточним отново предварителния план на сражението.

Той се приближи до стената и разгърна огромна карта на Сахара.

— Съгласно най-достоверна теологична информация, Сатаната възнамерява да изведе своите сили на повърхността ето тук — той посочи картата с тлъстия си показалец. — В авангарда ще има дяволи, демони, сукуби, инкуби и други от този ранг. Десния фланг ще командва Велиал, а левия — Велзевул. Негово Сатанинско Величество ще оглави центъра.

— Намирисва на средновековието — промърмори генерал Дел.

Влезе адютантът на генерал Фетерър. Лицето му грееше от щастие при мисълта за Обещаното Свише.

— Сър, свещеникът отново е в приемната — каза той.

— Застанете мирно! — строго нареди Фетерър. — Все още ни предстои да се сражаваме и да победим.

— Слушам, сър! — отговори адютантът и се изпъна.

— Свещеник, а? — върховният главнокомандващ се замисли.

След Пришествието, като разбраха, че идва Последната Битка, тружениците на всемирната нива на религията станаха неузнаваеми. Престанаха да си съперничат, което само по себе си бе похвално, но в същото време се опитваха да вземат в свои ръце воденето на Сражението.

— Изгонете го! — заповяда Фетерър. — Той знае, че разработваме план за Армагедон.

— Слушам, сър! — адютантът отдаде чест, рязко се обърна кръгом и излезе марширувайки.

— Да продължим — каза върховният главнокомандващ. — Във втория ешелон Сатаната е разположил възкръсналите грешници и различни стихийни сили на Злото. За бомбардировачи ще използва Паднали ангели. Тях ще ги посрещнат роботите-прехващачи на генерал Дел.

Единият от тримата генерали уморено се усмихна.

— След установяването на контакт с противника автоматичните танкови установки на Макфий ще се врежат в центъра, поддържани от робопехотата на генерал Онгин. Дел ще ръководи ядрените удари в тила, които трябва да се проведат много масирано. Според развитието на бойните действия аз ще бъда в различни пунктове, като при нужда ще използвам и роботизираната кавалерия.

Адютантът се върна, отново се изпъна и докладва:

— Сър, свещеникът отказа да си отиде. Заяви, че трябва на всяка цена да говори с вас.

Главнокомандващият Фетерър понечи да каже „не“, но се поколеба. Спомни си, че това все пак е Последната Битка и религиозните труженици имат отношение към нея. Реши да му отдели пет минути.

— Поканете го да влезе.

Свещеникът беше облечен в обичайните панталони и сако, което показваше, че не представлява някаква конкретна секта. Умореното му лице бе изпълнено с решимост.

— Генерале — започна той. — Дойдох тук, при вас, като представител на всички достойни труженици на нивата на религията — кюрета, равини, пастори и всички останали. Ние молим за вашето разрешение да вземем участие в Битката Господна.

Фетерър нервно забарабани по бедрото си. Би предпочел да е в по-добри отношения с църквата. Каквото и да се говори, не би било лошо, ако в настоящия момент го споменат в молитвите си с добра дума…

— Влезте ми в положението — отвърна генералът. — Предстои ми да командвам сражение…

— Това е Последната Битка — прекъсна го свещеникът. — Това е Армагедон. Хората трябва да се бият за Него!

— Те участват в боя чрез своите представители — военните.

Свещеникът го изгледа със съмнение. Фетерър продължи:

— Нали не искате да загубим Битката? Нали не искате Сатаната да победи?

— Не, разбира се — промълви свещеникът.

— В такъв случай, разберете че нямаме право да рискуваме. Знаете, че всички правителства поддържат това становище. Естествено, би било чудесно, ако в Армагедон използваме масирани човешки сили — по този начен ще спазим символиката. Но дали това ни осигурява победата?

Свещеникът се опита да възрази, но Фетерър бързо продължи:

— Не ни е известна силата на сатанинските пълчища. Трябва да хвърлим в боя най-доброто, с което разполагаме. Това означава автоматзирани армии, роботи-прехващачи, роботи-танкове, ядрено оръжие.

Свещеникът изглеждаше много разстроен.

— В това има нещо много недостойно — каза той. — Не може ли да включите и хората?

Фетерър помисли малко, но реши, че е абсолютно невъзможно. Детайлно разработеният план беше съвършен и на практика обезпечаваше победата. Вкарването на крехък човешки материал можеше да провали всичко. Никаква жива плът не би издържала на високите температури и опожаряващия ядрен огън по време на атаката на автоматизираната армия. Всеки човек би загинал още на сто и петдесет километра от бойното поле, без дори да види врага.