Робърт Шекли - Лесен курс

— Няма да ни се предостави втори такъв случай — каза Арнолд. — Огромни печалби, минимален начален капитал, бърза възвращаемост… Слушаш ли ме изобщо?

Ричард Грегър кимна уморено. В кантората на „ААА — ОПС“ — Астронавтската антиентропийна агенция за опазване на природната среда — бавно се точеше поредният тягостен ден, който с нищо не се отличаваше от върволицата скучни дни напоследък. Грегър редеше пасианс. Колегата му Арнолд седеше зад писалището, качил краката си върху купчината неплатени сметки.

През стъклената врата се виждаха сенките на минаващите хора, тръгнали към „Марсианска стомана“, „Неоримски новости“, „Алфа Дюар Продъкшън“ и други офиси, разположени на същия етаж.

Прашната стая на „ААА — ОПС“ оставаше все така тиха и пуста.

— Какво чакаме? — извиси се гласа на Арнолд. — Хващаме ли се за тая работа или не?

— Това не е по нашата част — отговори Грегър. — Ние сме специалисти по безопасност на планети! Да не би да си забравил?

— На никого не му е притрябвала тая безопасност — парира Арнолд.

За съжаление казваше самата истина.

След успешното прочистване на Призрак V от въображаемите чудовища, агенцията преживя кратък подем. Обаче съвсем скоро космическата експанзия спря. Хората се заеха с увеличаване на добивите, строеж на градове, разораване на ниви, прокарване на пътища и така нататък.

Все някога изследователската дейност щеше да се възобнови. Докато имаше какво да се усвоява, човечеството щеше да търси нови светове. Но точно сега работите на фирмата вървяха зле. Едва ли можеше да бъде по-зле.

— Трябва да гледаме на нещата в перспектива — каза Арнолд. — Хората си живеят на светли, слънчеви планети. Трябват им домашни животни, които ще им закараме — той направи драматична пауза — ние с теб!

— Не сме оборудвани за превоз на добитък — възрази Грегър.

— Имаме ракета. Какво повече ти трябва?

— Всичко. Най-вече знания и опит. Превозването на живи животни в космоса е много деликатна работа. Това е работа за специалисти. Какво ще правиш, ако някъде между Земята и Омега IV кравата се разболее от нещо?

— Ще превозваме само устойчиви и издръжливи породи — авторитетно заяви Арнолд. — Ще проведем медицински преглед. Преди да качим животинките на борда собственоръчно ще дезинфекцирам кораба.

— Виж какво, мечтателю — ядоса се Грегър, — приготви се за един доста неприятен факт. В този сектор на космоса всички превози на животни се извършват от концерна „Тригейл“. Той не търпи конкуренти — затова и няма. Как мислиш да ги излъжеш?

— Ще взимаме по-евтино.

— И ще умрем от глад.

— И без това умираме от глад.

— По-добре да гладуваме, отколкото при пристигането на местоназначението някой влекач на концерна „случайно“ да ти пробие резервоара с гориво. Или да откриеш по време на пътя, че водните цистерни са пълни с керосин. Или че кислородните балони са празни.

— Ама че въображение имаш! — нервно промърмори Арнолд.

— Ти го считаш за плод на моето въображение, но това се е случвало неведнъж. „Тригейл“ искат да установят монопол в тази сфера и засега успяват. Авариите с техните конкуренти винаги са „нещастни случайности“.

В този момент вратата се отвори. Арнолд със замах скри краката си под бюрото. Грегър със заучено движение запокити картите в чекмеджето.

Посетителят явно не беше родом от Земята. Имаше набита фигура, непропорционално малка глава и бледозеленикава кожа. Уверено се приближи към Арнолд.

— Ще пристигнат в централния склад на „Тригейл“ след три дни.

— Толкова бързо ли, мистър Ванс? — попита Арнолд.

— Да. Смагите трябва да се транспортират много внимателно. Квилите пристигнаха преди няколко дни.

— Отлично. Това е колегата ми — Арнолд посочи Грегър, който тъпо се блещеше при този диалог.

— Радвам се да се запознаем — Ванс здраво стисна ръката на Грегър. — Просто ви се възхищавам, момчета! Свободна инициатива и конкуренция — ето в какво вярвам. Известен ли ви е маршрутът?

— Всичко е записано — отговори Арнолд. — Колегата е готов да стартира по всяко време.

— Веднага тръгвам за Вермон II и ще ви чакам там. Приятен път!

Обърна се и излезе.

Грегър бавно попита:

— Арнолд, какви ги вършиш?

— Трупам пари за нас двамата, това върша! — ядно отвърна Арнолд.

— Чрез превоз на добитък?

— Да.

— В сектора на „Тригейл“?

— Да.

— И използваш склада им?

— Да.