Робърт Шекли - Лесен курс

— Ясно — мрачно произнесе Грегър. — Значи обръщам кораба.

— Недей! Ще се разорим!

— Ако квилите продължат да се размножават с тези темпове, няма да остане място за мен. Ще трябва те да управляват кораба.

— Грегър, не се поддавай на паниката. Има идеално решение на проблема.

— Целият съм в слух.

— Увеличи налягането и влажността на въздуха. Ще спрат да се размножават.

— Сигурен ли си, че смагите няма да се превърнат на пеперуди?

— Няма да има странични явления.

Наистина не си струваше да се връща на Земята. Беше изминал половината път. Със същия успех можеше да се избави от гадните животни и на Вермон.

Трябваше само да ги изхвърли извън кораба. Идеята беше много съблазнителна, макар и неизпълнима.

Грегър увеличи налягането и влажността на въздуха и квилите престанаха да се размножават. Успя да закове бройката на четиридесет и осем. Сега времето му отиваше в чистене на вентилатори. Сюрреалистични бели кълба бавно се носеха из коридорите, в машинното отделение, в цистерните с вода и под ризата на Грегър. Ядеше безвкусни порции с вълна, а за десерт — вечния сладкиш с вълна.

Сънуваше, че се превръща в квил.

На хоризонта се появи ярко петънце. Предният екран показваше сияйната звезда Вермон. След един ден ще разтовари проклетите животни и ще се върне в прашната кантора, при неплатените сметки и пасианса.

Тази вечер Грегър си отвори бутилка вино, за да отпразнува края на курса. Виното успя да измие вкуса на вълна и когато си легна, чувстваше леко, приятно опиянение.

Обаче не успя да заспи. Температурата непрекъснато падаше. Капките по стените замръзваха.

Ще трябва да включи отоплението.

Но… Ако включи отоплението, смагите ще се смалят. Няма да се смалят, ако изключи изкуствената гравитация. Само че тогава четиридесет и осем квили ще обявят гладна стачка.

По дяволите квилите! Все ще се намерят десет парчета, които да са живи, здрави, бодри и така нататък. В този студ не може да се управлява ракета.

Той спря страничните двигатели и включи нагревателите. Чака цял час, треперейки и потропвайки с крака. Нагревателите мощно смучеха енергия от двигателите, но не даваха топлина. Това вече беше смешно! Грегър ги включи на максимална мощност.

След още един час температурата вече беше далеч под нулата. Макар че Вермон се виждаше, Грегър започна да се съмнява дали ще доживее да кацне някъде на топло.

Тъкмо стъкваше огън на пода на кабината, използвайки най-лесно запалимите материали, когато радиото оживя.

— Седя тук и си мисля… — започна Арнолд. — Надявам се, че не си изменял рязко температурата и налягането?

— Каква е разликата — рязко, плавно?

— Може да си дестабилизирал фъргелите. Резките изменения ги вадят от летаргията. По-добре иди и ги виж.

Грегър се засуети. Отвори вратата към отсека на фъргелите, погледна вътре и потрепери.

Разбира се, фъргелите бяха будни. Огромните гущери се разхождаха из помещението, покрити със скреж. От отсека го лъхна поток леден въздух. Грегър хлопна вратата и побърза към радиостанцията.

— Ясно, покрити са със скреж — каза Арнолд. — Те пътуват за Вермон I. Горещо местенце е тази планета, много е близко до звездата. Фъргелите консервират мраз. Това са най-добрите портативни живи фризери в цялата Вселена.

— Защо не ми каза всичко това по-рано? — ехидно попита Грегър.

— За да не се разстройваш. Освен това те щяха да си спят, ако не си беше играл с налягането и притеглянето.

— Фъргелите са за Вермон I. А смагите за къде са?

— За Вермон II. Малка планета, ниско налягане.

— А квилите?

— Много ясно, за Вермон III.

— Идиот! — закрещя Грегър. — Връчваш ми такъв товар и очакваш да жонглирам с него, а? Налягане, температура, влажност… Сега пък ще хвърча из системата като във флипер! — Ако в този момент Арнолд се намираше на кораба, Грегър с удоволствие би го удушил.

— Слушай ме внимателно — бавно, много бавно проговори Грегър. — Стига идеи, стига планове. Обещаваш ли?

— Добре де, добре — примири се Арнолд. — Няма защо да се гневиш.

Грегър прекъсна връзката и поднови опитите си да затопли кораба. Успя да вдигне температурата до минус пет, но от претоварването нагревателите се скапаха окончателно.

В това време се бе приближил максимално до Вермон II дойде съвсем близо. Грегър остави дървото, което се канеше да запали, и се зае с перфокартата. Перфорира върху нея траекторията към главното хале, кръжащо около Вермон II. Изведнъж чу зловещо стържене. Десетки стрелки и индикатори заеха изходно положение.