Робърт Шекли - Лесен курс

— Ще трябва да придадеш на кораба въртеливо движение, за да създадеш гравитация — каза Арнолд.

Грегър пресметна набързо и възрази:

— Ще прахосам сума ти енергия.

— В книгата пише, че може да им пъхаш храната в гърлото с ръка. Овлажняваш леко фуража, правиш го на топка, пъхаш си ръката до лакътя в устата им и оставяш…

Грегър прекъсна връзката и включи страничните двигатели. Разкрачи се широко и с тревога започна да чака какво ще се случи.

Квилите се заеха с храната толкова непринудено, че всеки квиловъд би изпаднал във възторг.

Ще трябва да дозареди с гориво на Вермон II. Печалбата ще спадне чувствително, защото на новоусвоените планети горивото е много скъпо. Все пак ще останат достатъчно пари.

Отново се зае със задълженията си по кораба, който бавно преодоляваше безбрежното пространство.

Настъпи време за хранене. Даде фуража на квилите и отиде в отсека на смагите. Отвори вратата и извика: „Елате тук!“

Никаква реакция.

Отсекът беше пуст.

Грегър почувства как стомахът му се превъща в черна дупка. Това не е възможно. Смагите няма къде да отидат. Решили са да се пошегуват и са се скрили. Само че тук нямаше къде да се скрият пет големи смаги.

Лекото треперене премина в неудържима треска. Грегър се сети за неустойките в случай на загуба, повреда и тем подобни.

— Ей, смаг! Излез, бе, смаг! — развика се той. Отговор нямаше.

Внимателно огледа стените, пода, тавана, вратата и вентилаторите, да не би смагите да са се изхитрили да пропълзят през тях.

Но те бяха изчезнали безследно.

Изведнъж дочу някакъв шум около краката си. Погледна надолу и успя да забележи как нещо се шмугна покрай него. Беше един от смагите, не по-дълъг от пет сантиметра. Грегър намери и останалите, скупчени в ъгъла, всичките толкова големи.

Какво му бе казал чиновникът от „Тригейл“? „Ако пътуваш със смаги, не си забравяй микроскопа.“

Грегър просто нямаше време да получи хубав и пълноценен шок. Той плътно затвори вратата и се хвърли към радиостанцията.

— Много странно — каза Арнолд, след като бе въведен в положението. — Смалили са се, казваш. Чакай да погледна… А-ха! Да не би да си създал изкуствена гравитация?

— Разбира се, че съм създал! Нали трябваше да нахраня квилите!

— Не е трябвало. Смагите са привикнали към безтегловността.

— Откъде да знам на какво са свикнали!

— Ако изпитат необичайно притегляне, те се свиват до микроскопични размери, губят съзнание и загиват.

— Нали ти ми каза да създам изкуствена гравитация!

— Как пък не! Само ти споменах, че има такъв метод за хранене на квили в космоса. Препоръчах ти да им даваш храната ръчно.

Грегър успя да потисне желанието си да разбие радиостанцията.

— Арнолд, смагите са свикнали със слабо притегляне. Вярно ли е ?

— Да.

— А при квилите е обратното. Така ли е?

— Да.

— Ти знаеше ли това, когато подписваше договора?

Арнолд преглътна, после покашля и накрая каза:

— Виж сега, наистина ми мина през главата, че това малко ще затрудни работата. Обаче великолепно ще се изплати.

— Да, ако успея да завърша лесния ти курс. Какво ще заповядаш да правя сега?

— Сваляй температурата — самоуверено заяви Арнолд. — Смагите при нула градуса се стабилизират.

— А пък хората замръзват — отбеляза Грегър. — Добре, край.

Навлече всичко, което намери на кораба и включи системата за охлаждане. След един час смагите отново израснаха до нормалните си размери.

Засега всичко вървеше що-годе добре. Нагледа и квилите. Като че ли студа ги беше ободрил. Бяха по-жизнени от когато и да е и блееха за храна. Даде им поредната порция. След като изяде един сандвич с шунка и вълна, Грегър легна да спи.

На другия ден се оказа, че на кораба има петнадесет квили. Бяха се родили пет малки. И всичките бяха гладни. Грегър ги нахрани. Реши, че станалото е в реда на нещата, защото в едно помещение се возеха и мъжки, и женски. Това трябваше да се предвиди и да се разделят не само по видове, но и по полове.

Само че следващият път, когато отново посети квилите, те бяха станали тридесет и осем.

— Размножават се, а? — попита Арнолд по радиото. Личеше, че е загрижен.

— Да. И по нищо не личи да имат намерение да спират.

— Това трябваше да се очаква.

— Защо? — озадачено попита Грегър.

— Нали ти казах, че квилите се размножават чрез фемиш.

— Май чух нещо такова. Какво ще рече това?

— Точно това, което чуваш — раздразни се Арнолд. — Как си завършил училище? Означава партеногенеза при точката на замръзване на водата.