Робърт Шекли - Лесен курс

— Я да видя договора!

Арнолд измъкна документите. Там пишеше, че Астронавтската антиентропийна (и транспортна) агенция за опазване на природната среда се задължава да достави в системата на звездата Вермон пет смаги, пет фъргели и десет квили. Стоката да се натовари от централния склад на „Тригейл“ и да се предаде в главното хале, разположено в орбита около Вермон II. Агенция „ААА — ОПС“ има право да построи собствен орбитален склад по своя преценка.

Горепосочените животни трябва да се доставят живи, невредими, здрави, бодри, способни да се размножават и така нататък. Имаше параграфи, предвиждащи огромни неустойки в случай на загуба на животни или ако не са живи, здрави, бодри и така нататък.

Договорът звучеше като съглашение за временно примирие между две враждуващи държави.

— Ти наистина ли подписа този смъртоносен договор? — недоверчиво попита Грегър.

— Много ясно. Каква ти е работата — да натовариш тия животинки, да ги хвърлиш до Вермон и да се върнеш.

— Аз ли? А ти какво ще правиш?

— Ще остана тук и ще ти осигуря поддръжка.

— Подкрепяй ме на борда на ракетата.

— Не, не. Абсурд. Като видя квил и ми се гади.

— Като гледам тоя договор и на мен ми се гади. Хайде, за разнообразие, ти да се заемеш с тази работа.

— Аз отговарям за научно-изследователската работа във фирмата — възрази Арнолд. Потта се стичаше по лицето му на буйни потоци. — Така се разбрахме, забрави ли?

Грегър си спомняше. Даже много добре. Затова само въздъхна и безпомощно вдигна рамене.

Двамата започнаха веднага да стягат кораба за път. Трюмът разделиха на три отсека — според броя на породите. Всички животни дишаха кислород и бяха жизнеспособни при двадесет и пет градуса, така че поне тези проблеми отпадаха. Натовариха нужната храна.

След три дни всичко бе готово и Арнолд реши, че вече е време да отидат до централния склад на „Тригейл“ за стоката. По пътя до там не се случи нищо, но Грегър не без трепет се приземи на площадката за кацане. Прекалено много слухове се носеха за този концерн, за да може човек да се чувства уютно на негова територия, особено ако е конкурент. Затова взе всички мерки за безопасност — на Луната зареди гориво, попълни запасите на кораба и не възнамеряваше да допуска на борда служители на „Тригейл“.

Ако видът на стария очукан кораб тревожеше работниците от „Тригейл“, те удачно скриваха чувствата си. Два влекача издърпаха ракетата при товарната рампа.

Грегър отиде да подпише декларациите, а Арнолд остана да следи товаренето.

Чиновникът от „Тригейл“ подаде документите на Грегър и с интерес го наблюдаваше, докато Ричард изучаваше съдържанието им.

— Смаги товарите, а? — вежливо попита той.

— Да — отговори Грегър, като в този момент се чудеше как ли изглеждат тези смаги.

— Заедно с квили и фъргели, а? — замислено продължи чиновникът. — Всичко наведнъж. Вие сте много смел човек, мистър Грегър.

— Кой, аз? Защо?

— Ами… Нали знаете старата поговорка? „Ако пътуваш със смаги, не си забравяй микроскопа“.

— Не съм чувал такава поговорка.

Чиновникът се усмихна дружелюбно и стисна ръката на Грегър.

— След един такъв лесен курс сам ще съчинявате поговорки. Желая ви успех, мистър Грегър. Неофициално, разбира се.

Грегър леко се усмихна. Върна се на товарната рампа. Смаги, фъргели, квили — всичко бе на борда, настанено в съответните отсеци на трюма. Арнолд включи циркулационната система на въздуха, провери температурата и даде на всички животинки дневната дажба храна.

— Трябва да потегляш — весело каза той.

— Да, трябва — съгласи се Грегър без ентусиазъм. Шмугна се през люка, без да обръща внимание на тълпата хихикащи зяпачи.

Изтеглиха кораба на полосата за излитане. Скоро Грегър беше в космоса и държеше курс към главното хале на системата Вермон, разположено в орбита около втората планета.

През първия ден на полета винаги има достатъчно работа. Грегър провери приборите, огледа цистерните, резервоарите, тръбопроводите и електрическата инсталация. Искаше да се убеди, че нищо не е повредено при старта. После реши да погледне товара. Крайно време беше да види как изглеждат тия зверчета.

В десния преден отсек се намираха квилите. Приличаха на гигантски снежни топки. Грегър знаеше, че дават скъпоценна вълна, за която навсякъде плащат добри пари.

Явно животните не са свикнали с безтегловността, защото храната им бе недокосната. Те унило плуваха покрай стените и тавана, жално блееха и търсеха твърда почва.