Алън Кол - Битката за Ориса

Съавтори от отдавна и приятели от трийсет години преди това, Крис Бънч и Алън Кол пренасят в „Битката за Ориса“ отдавнашната си пристрастеност към далечни земи и култури. Бънч и до днес пази младежките си спомени за снежни леопарди, за камбанките на азиатски храмове и за построената преди хиляда години гробница на една корейска принцеса, а Кол още разказва как за пръв път гледал „Бурята“, още дете, седнал на древна стена в Кипър — острова, който е имал предвид Шекспир, когато е писал пиесата. Пътуванията на двамата приятели са ги водили от мъгливите, огласяни от чайки островчета по крайбрежието на Ирландия до ледената пустош на Антарктика. Когато не пътуват, Кол и Бънч живеят в Чинук и Оушън Парк, Вашингтон, с най-верните си поддръжници — Карън и Катрин.

Аз съм капитан Рейли Емили Антеро, напоследък от Маранонската гвардия. Войник съм и смятам да си остана войник, докато Злокобният вестител не се промъкне покрай поста ми. Като повечето войници, и аз ценя твърдата земя под ботушите си, добре изработените и добре поддържани оръжия, а също гореща вана и топло ядене след усилен поход. Накратко, аз съм практичен човек и предпочитам здравия разум пред бръщолевенето на жреците.

Ала стана така, че цели две години крачих по дървената палуба на боен кораб. Бих се с ръждясали остриета и бях благодарна и за тях. Къпах се в студени морета и ядях каквото сваря и когато сваря. Бях изгубена в незнаен океан на запад и не вярвах, че някога пак ще зърна дома си. Колкото до здравия разум, той едва не ме погуби; спасиха ме магията и един жрец.

Подвизите ми — и тези на моите гвардейки — са възхвалявани от мнозина. Създателите на легенди вече изковаха златни истории за нашата епична гонитба, за хилядите мили преследване на най-великото зло, което историята познава. Залогът, казват те, била самата съдба и цялата цивилизация висяла на косъм. Всички тези митове загърбиха пренебрежително истината, а с нея и уроците, научени с цената на толкова много кръв. А без тези уроци, ако някой ден мракът се надигне отново, току-виж сме се оказали безпомощни. Освен това, поне според мен, в този случай истината е по-вълнуваща от разкрасената си сестра.

Но преди да сте си дали парите на онзи обирджия в книжарничката, за да прочетете за нашите приключения, нека още веднъж ви напомня факта, че съм жена. Ако този факт не ви се нрави, по-добре си спестете парите или ги похарчете другаде. Отсъствието ви не ще ми липсва. Всички други са добре дошли при огнището ми — иначе казано, при този мой дневник. Ако ви е студено, разръчкайте огъня и си стоплете кокалите. Ако ожаднеете, до огнището има стомна греяно вино. Ако огладнеете, викнете слугинята и тя ще ви донесе от студените закуски, които й казах да задели настрана. Компанията ви е удоволствие за мен.

Писарят ми напомня, че тук му е мястото да отправя смирена молитва към боговете и богините на пътеписите. Ала аз имам да се грижа за доволството на свои собствени божества, а те са доста ревниви. И преди съм казвала на този стар глупак, че мечът е по-силен от перото, така че нежните богове на мастилото няма да ги огрее в мое лице. Моите молитви са запазени за онези, които помагат кръвта ми да си стои в кожата, а кожата ми — цяла и ненакърнена връз костите.

От самото начало дадох и друго нареждане на писаря. Думите, които пише, трябва да са само и единствено моите. И празен мех за вино не давам, че стилът ми на изразяване не му допадал. Ще разкажа истината, дори ако тя е гола като кубето му или безинтересна като бледото му лице без брадичка. Истината не се нуждае от писарски гирлянди да й подслаждат пътя. Само че този тип е упорит като магаре и малко нещо кавгаджия, също като тримата, които изгоних преди него. Казах му, че ако продължава така, ще му отрежа главата и ще я набуча на прът пред вратата си като предупреждение към следващия писар, когото наема. А той ми отвърна, че се боял повече за репутацията си, отколкото за главата си. И все бръщолеви за Наука и Изкуство. Това било История, а не казармени вулгаризми.

Аз пък твърдя обратното и не виждам причина да се срамувам. Защото тази история започна с оръжие и с оръжие свърши. А помежду началото и свършека останаха много мъртви войници, които да жалеем, и много подвизи, които да почитаме.