Алън Кол - Битката за Ориса

Здесь есть возможность читать онлайн «Алън Кол - Битката за Ориса» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Битката за Ориса: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Битката за Ориса»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Капитан Рейли Емили Антеро произхожда от уважавано търговско семейство, сред чиито членове са един отдавна мъртъв магьосник и един знаменит пътешественик — брат й Амалрик. Последният е съвсем жив и продължава да разказва невероятните истории за пътешествието си до легендарното Далечно царство. Да си Антеро не е лесно, защото всички очакват от теб чудеса…
Но Рейли не дава пукната пара за магията и магьосниците, още по-малко за пътешествията, особено по море. Тя е войник и командир на елитната Маранонска гвардия, съставена изцяло от жени. Гвардията е свикнала да печели битки, но не и срещу завистливи мъже, които коват интриги, за да отстранят жените воини от пътя си. Рейли се оказва натоварена с командването на самоубийствена мисия — морско пътешествие по следите на зъл и могъщ магьосник, последния властелин на Ликантия, който е избягал с тайната на зловещо заклинание, което може да унищожи цивилизацията.
И така Рейли Антеро и нейните гвардейки потеглят на морско приключение с неизвестен край. Предстои им отчаяна гонитба във водите на великото Западно море, отвъд варварското пристанище Джейпур, отвъд Тигровия залив и дори отвъд Лимонения бряг, чак до огнените рифове, които бележат края на света… и отвъд тях, в места, за които не се споменава дори в легендите.

Битката за Ориса — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Битката за Ориса», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Писарят кима неохотно при последното. А щом този дребен гризач се признава за победен, значи спокойно мога да приема, че и вие сте съгласни с аргументите ми. Когато победихме ликантийците последния път, трябваше да заличим града им, да ги пръснем по четирите краища на света, така че след едно поколение никой да не помни, че е съществувал град на име Ликантия, а прокълнатата им земя да посипем със сол.

Докъде бях стигнала? А, да — политиците политиканстваха, жреците магьосничеха, хлапаците се хвалеха, момичките флиртуваха, а Ориса се стягаше за война. А аз отивах към дома на брат си, за да отдам почит на мъртвата си майка.

Когато пристигнах, цялото семейство без Амалрик се беше събрало пред параклиса й в градината. Свещеният час на мълчанието беше започнал, така че получих щедра доза сърдити погледи от другите си трима братя и презрително сумтене от съпругите им. Но те и без това рядко се разделят с мрачното си настроение, така че не им обърнах внимание. Понякога си мисля, че няма начин да носят в жилите си кръвта на семейство Антеро и че баща ми сигурно ги е направил в леглото на някоя смрадлива курва. Така че когато Оумъри ми махна, аз охотно се мушнах между редиците братя, братовчеди и друго студенокръвно роднинство, и седнах до нея.

Оумъри се наведе и ми прошепна:

— Амалрик е в двореца. Скоро трябва да се върне.

Кимнах — за мен не беше изненада, че най-малкото ми братче е в центъра на събитията. В главата ми се блъскаше тълпа от доводи, които щях да му изложа по-късно; скоро обаче мълчанието на другите и спокойствието на градината ме освободиха от тези трескави мисли.

Майка ми, Емили, бе скромна жена и смяташе, че натруфените олтари и светилища са проява на лош вкус. Когато почина, аз тъкмо навлизах в девическата възраст, а баща ми бе така покосен от скръб, че не намери сили да се погрижи както трябва за задгробния й живот. По онова време Амалрик беше съвсем малък и макар че другите ми братя и особено Порцемус, най-големият — искаха да издигнат цял храм в нейна памет, аз се борих свирепо и накрая победих. Така вместо храм поръчахме семпло каменно светилище, което се гушеше под един трендафил. Вместо нейно рисувано изображение — като онова, което красеше светилището на мъртвия ми брат Халаб, — аз настоях камъкът да остане недокоснат. Ала майка ми обичаше звука на ромоляща вода, затова наех един жрец да направи заклинание и в резултат малко ручейче се лееше денем и нощем по лицето на светилището и водата му се събираше в езерце, покрито сега с опадали трендафилови листенца.

Гледах семплия параклис и сърцето ми се изпълваше с гордост заради направеното преди повече от двайсет години. Онова тогава беше първата ми истинска победа. Бях палаво дете, което обичаше да се катери по дървета, да хвърля камъни по птиците и да бие момчетата, проявили неблагоразумието да ме нарекат момиче. Всички се оплакваха от мен и от пакостите ми — всички освен майка ми и баща ми. Баща ми все казваше, че ще израста пакостливия си период и скоро ще започна да кокетнича като всяка друга хубава девойка. Майка ми не казваше нищо, а когато направех някоя щуротия в нейно присъствие, само се усмихваше и се правеше, че нищо не е станало. Насърчаваше ме да уча и накара татко да ми наеме частен учител, както правеха за момчетата от заможни семейства. И когато в една съдбовна и гореща нощ й признах — бяхме сами в стаята й и въздухът тегнеше от споделени тайни между майка и дъщеря, — че от всичко друго на света най-много искам да стана войник, тя не ахна в потрес, нито се разплака от разочарование. Вместо това ми каза, че самата тя навремето имала много мечти, които не могла да осъществи заради пола си.

— Защо — проплаках със страстното негодувание на младостта, — защо сме се родили жени, мамо? Защо не се бяхме родили мъже?

Сега вече успях да я шокирам.

— Не това имах предвид — каза тя. — Никога не съм искала да ми пораснат мъжки части. От опит знам, че пенисът само отслабва ума. Не, мила моя, не си губи времето в мечти да бъдеш мъж. Вместо това мечтай да имаш същата свобода като мъжете и ако я получиш, бъди доволна. Ще ти кажа една тайна. Мисля, че някой ден и нашето време ще дойде и когато това стане, ще докажем, че жените са много по-способни да се грижат за света от всеки мъж, когото познавам.

— Не мога да чакам толкова дълго — извиках. — Дотогава ще съм остаряла, а старите не ги вземат за войници.

Майка ми ме гледа дълго, после кимна и каза:

— Ако това искаш, значи това ще станеш.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Битката за Ориса»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Битката за Ориса» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Битката за Ориса»

Обсуждение, отзывы о книге «Битката за Ориса» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x