Джоузеф Лало - Битката при Верил

Звук като пропукване на лед привлече вниманието на Миранда. Звук като продраскване на нокти привлече Айвиното. Докато момичето се опитваше да открие сред жезловия арсенал нещо, което да им спечели време, зърна за миг очите на Айви. Оживената розова невинност бе заменена със студена, изпълнена с решителност виолетова версия. Насочиха се към наблюдателя, който пълзеше по тавана, отправил се към прозорец. Самият поглед бе достатъчен да породи задавен писък на болка в създанието. Миг по-късно то падна на земята, разплисквайки мъглата, преди да утихне под формата на съсухрена черупка.

Миранда привличаше колкото се може от струящата около нея енергия и я насочваше към вратата. Макар и мощен, жезълът просто не можеше да преработва нужното количество енергия достатъчно бързо, за да разруши заключващото заклинание, още по-малко да изпразни сферите. От един кристал блъвна тънка колона светлина. Девойката мълниеносно се обърна, съсредоточавайки усилията на жезъла върху удържането му. Сетне друга сфера бе третирана по сходен начин, после и трета. Единствено волята на Избраната спираше пълното разрушение на замъка.

— Айви… вратата. Трябва да я отвориш… Не мога… да удържа още дълго — примоли се Миранда.

— Работата ми тук още не е приключена — долетя студен и кух глас.

Черната като нощ снага, някога принадлежала на Айви, се изправи пред последната врата. Дървото се срина на прах. Намиращото се вътре тяло повдигна глава, сякаш облялата затвора светлина бе донесла със себе си отдавна липсващата искрица живот. Това бе мъж — млад, но вече носещ белезите от множество битки. Бронята му беше нащърбена. Очите му се отличаваха със същия празен поглед, който имаше и жената, стояща в центъра на залата. Но дълбоко в тях проблясваше разум.

Миранда вплете волята си със силата на жезъла, отдавайки колкото се може повече на мистичното влияние на оръжието. Когато стори това, тайните му започнаха да се разплитат. Долови текстурата на заклинанието, видя руните, които биха го призовали в изписана форма, почувства мислите, които го бяха създали. Бавно го проследи до източника — фрагментът, който по някакъв начин му позволяваше да черпи силата си от сферите. Останалите от нишките на магията се отдръпнаха настрани, за да го разкрият.

Бързо създаде свое заклинание, служейки си с откраднатата техника. Изникна сияещ щит, протягайки се над кристалите. Позволи на изнурения си дух миг покой. Щитът удържаше, но потреперването му от експлозията, с която един от кристалите изля съдържанието си, подсказа на младата магьосница, че няма да издържи още дълго. Извърна се към Айви, знаейки, че сега е последният им шанс да избягат.

Черната мъгла отново се обви около делото на Димънт. Пипалата й пристегнаха облечената в броня снага. От облака изникна ръка, която сграбчи дръжката на меча, стоящ край вратата. Мъглата моментално се разпръсна. Боецът издигна оръжието в защита. Айви сграбчи острието, без да обръща внимание на режещите ръбове и се опита да го изтръгне от ръцете му. Проблесна магия, придружена с парализиращо усещане, плъзнало по ръката на Айви. Тя проплака от болка.

Гласът не звучеше на място, долетял от черното въплъщение на злоба. Старият глас на Айви, пропит с агония и страх. Миранда погледна към петия продукт на Димънтовите експерименти. Образът разтърси паметта й. Бе го виждала и преди, макар не и лицето. Негова бе душата, избрала я за това дело. Негов бе мечът, който й бе причинил такива неприятности. Негови бяха дажбите, спасили живота й онази нощ. Мечодържецът, когото бе открила мъртъв на полето преди толкова много време, сега стоеше пред нея — жив.

Вълна от ослепителна златна светлина плъзна от мястото, където мечът бе докоснал плът. Разля се по оръжието и по ръката на Айви. Създанието, скимтящо от болка и с отчаян поглед, разтвори пръсти и отскочи назад. Сиянието продължи нагоре по крайника й, оставяйки бяла козина на мястото на черната. Малтропът се отпусна на колене върху вече свободния от мъгла под и стисна гърдите си, където Белегът пламтеше.

Когато златното сияние достигна плътта на мечодържеца, той също скриви болезнено лик. Плетеница от черни линии, оформящи сложни руни, засия в кървавочервено. Подобрения, изменения и други манипулации от Димънт се сблъскаха с вълната божествена енергия. Мисли и команди, вложени от д’каронските генерали, пламтяха и съскаха в ума му. Скоро боецът се бе превърнал в маса сражаващи се мистични светлини — д’каронските модификации и изначалната същина на Избраните.