Джоузеф Лало - Битката при Верил

Айви се опитваше да отстъпи, но дългите вериги неспирно я препъваха. Едновременно се заплитаха в краката й, омотаваха се около колони и се увиваха около ръцете й. Зародилият се страх допълнително пречеше на усилията й. Една от веригите на ръката й се бе заклещила под крака. Задърпа с нарастващо отчаяние, за да освободи горния си крайник. Миг по-късно направи крачка назад, за да стъпи по-солидно, несъзнателно освобождавайки веригата. Ръката й отхвърча с неочаквана сила, запращайки синджира във въздуха. Той изплющя и удари като камшик лицето на воина. Последната брънка раздра бузата му.

От раната изникнаха капки черна кръв, а изражението на рицаря стана по-сурово. Случилото се бавно си проби път до съзнанието на ужасеното същество. Синята аура започна да избледнява. Дяволита усмивка я замени.

Айви започна бавно да върти ръката си, издигайки все повече от веригата във въздуха. Всеки път, щом боецът се приближаваше, тя разширяваше леко кръга и удар с назъбен кристал го отблъскваше. Другата й ръка започна да прави същото. Дълги нишки сияеща верига описваха сложни движения във въздуха. Докато влагаше все повече и повече от синджирите във въртенето, оставащите вече не се заплитаха. В това имаше ритъм, беше й понятно. Разчетени, плавни движения издигнаха веригите от краката, опашката и врата. Айви се превърна в неразличима бяла форма в центъра на сияещи вериги, изгубили очертанията си — извивайки се, извъртайки се, въртейки се, скачайки. Можеше да бъде описано единствено като танц. Сложната последователност от движения, включваща цялото й тяло, задържа във въздуха всичките вериги изпънати, същевременно без да се преплитат или удрят една в друга.

Миранда залази към жезъла, загърбвайки острата болка в стомаха. Това бе близник, следователно жезълът бе източникът на силата му. Не трябваше да му позволи да си го вземе. Ревизията посегна към нея, сграбчвайки глезена й, но вече беше късно. Пръстите й се сключиха около оръжието. Тутакси множеството съдържащи се в него заклинания изникнаха в ума й. Създаването им изискваше единствено да бъдат избрани. Повечето бяха прекалено жестоки за стандартите на девойката, но отчаяните времена съумяват да предизвикат преоценка.

Спря се на същото злобно, наподобяващо менгеме заклинание, използвано срещу нея, мигновено обездвижвайки магьосника. Тъй като той не разполагаше с воля, намираше се в ръцете й.

Постигнатият успех бе помрачен от внезапна и ужасяваща мисъл. Абсорбиращите енергия кристали бяха събрали значително количество след появата й, голяма част от тях вече бяха пълни до пръсване. Обезобразеното лице на Багу и огромна дупка в една от килиите демонстрираха разрушителния потенциал на една сфера, а тук имаше десетки. Светлината ставаше все по-ярка.

Миранда запрати борещия се магьосник с цялата сила на заклинанието. В нейните ръце тя бе значителна. Докато девойката бързо се отправяше към най-заплашителния от кристалите, близникът се сблъска с клетката, падайки неподвижен, но не мъртъв.

Златно сияние струеше край виещите се из въздуха сини вериги, подхранвайки лъчението им. Безпогрешните движения на Айви запращаха лазурните нишки с удивителна точност и бързина. Първоначално атакува бавно, приближавайки веригите брънка по брънка. Воинът вдигна отбранително меча си. Препълнените брънки избухваха при допир, посипвайки го със слабо светещи отломки и опарвайки го с чиста енергия. Когато веригите се скъсиха и Айви стана по-дръзка, тя скъси разстоянието още повече. Ударите станаха по-силни и по-чести. Сега рицарят бе този, който отстъпваше.

Скоро веригите на Айви се бяха скъсили значително, предоставяйки й далеч по-голям контрол. Близникът едва се държеше на крака, олюляващ се и окървавен от необичайните атаки. Ударите безпогрешно попадаха върху незащитена плът. Накрая по краката и врата й бяха останали единствено оковите. Брънките от опашката й отдавна бяха оползотворени. Уви оставащите вериги около пръстите си и се приближи към почти победения воин.

Ушите й потрепнаха. Вратата с номер III се отваряше.

Миранда взе голям, пулсиращ кристал. Чудовищният му глад бе утолен и девойката не усети той да изсмуква силата й. Долавяше чистата енергия, затворена под повърхността. Слаба топлина — топлина, която усещаше не с тялото, а с душата. По сферата бяха плъзнали леки пукнатини. Прегледа заклинанията в жезъла. Имаше връзка, усещаше я. Биваха подхранвани със същата сила, която се съхраняваше в кристала. Ако успее да зареди жезъла с нея, можеше да има шанс.