Джоузеф Лало - Битката при Верил

Слаб черен пушек се виеше от комините на въпросните нови постройки. Представляваха широки каменни структури, отличаващи се със значително сходство с фортовете, в които и извън които тя и останалите многократно си бяха пробивали път. Долетя рязък звук на рог и на улицата започнаха да се изливат войници. Бяха десетки, дори стотици. След миг към двете вече свистяха стрели, но Миранда ги отблъсна настрана с един замах на ръката. Дори без да търси, долови пулсация от Айви. Бе изключително силна, промяна от радост към гняв. Идваше от замъка.

Миранда насочи Мин надолу. Въздухът бе пропит от зловонни пари, които щипеха носа и прогаряха очите. Бе я усетила и в Димънтовия форт, но тогава далеч не бе толкова силна. Драконът се стрелна, масивните й криле профучаха на инчове от покривите. Насълзените от гняв Мирандини очи съзряха лицата на войниците. До един бяха близници. Не бе направен никакъв опит това да бъде скрито.

Прелитащите под нея улици се сляха в неясни очертания. Ноктите на Мин раздираха войниците. Миранда отблъскваше стрелите, насочвайки очи към огромните порти на замъка. Затваряха се.

— Премини през вратите — настоя Миранда.

Драконът напрегна сили и двете се понесоха мълниеносно. Миранда се приведе и се вкопчи здраво в гърба на приятелката си, като продължаваше съсредоточено да отбива залповете. Дървените крила на портите се приближаваха. Разстоянието между тях ставаше все по-малко. В последния миг Мин се извъртя и прибра криле. Профучаха през пролуката. Впивайки нокти в камъка, раздирайки стария килим, драконът се спря в преддверието. Половин дузина близници, до този момент затваряли портите, започнаха да ги отварят отново.

— Задръж вратите затворени, Мин! — нареди Миранда, скачайки на земята.

Мин бързо се разправи с войниците и блъсна вратите. Магьосницата повдигна ръка и се съсредоточи върху резето, поставяйки го на място. Тревогата бе оставила замъка почти празен, призовавайки повечето близници навън. Сега задачата бе това статукво да се запази.

— Добра работа, Мин. Дръж ги затворени! Ще се върна веднага щом мога! — викна девойката, спринтирайки по коридора.

Почернели от огън стени, раздрани великолепни портрети и уникално резбовани врати профучаваха край момичето, тичащо към целта си. Като малка често си мечтаеше да посети това място. Сега изпитваше благодарност, че не разполага с време да поостане. Заобикалящата я отвсякъде разруха, съчетана с надничащата от всеки ъгъл развала, разрушаваше мечтите й. Продължаваше да оставя зад себе си виещи се коридори. Ехтящите й стъпки се смесваха с тези на ратниците — прекалено тромави, за да се явят навреме. Проблясъци магия се погрижваха за заключените врати.

Накрая се озова в масивна зала. Тронната зала.

Сводестият таван се извисяваше високо над главата й. Прогнили гоблени висяха по стените. Две от страните на помещението бяха претърпели модификации. На местата на величествени арки, отвеждащи към салони, сега се издигаха грубовати каменни стени, прекъснати от тежки дървени врати. Първите няколко входа бяха отбелязани с грижливо гравирани табелки, номерирани от едно до пет. Четвъртата врата беше отворена, разкривайки вътрешност, напомняща на килерче — празна. Край всяка врата имаше поставка, прикрепена към стената. На една от поставките имаше жезъл със сложна украса. Друга държеше огромен двурък меч. Последната заета поставка също бе приютила меч… меча . Онзи, който бе открила при трупа на мечодържеца. Онзи, който я бе въвел в това приключение.

Миранда се върна към делото си. В далечния край на стаята, върху леко повдигната платформа, където по принцип трябваше да се намира престолът на окупираното кралство, стоеше гледка, накарала кръвта на магьосницата да закипи. Клетка. В нея бе затворена Айви. Около муцуната и врата й, както и около ръцете и краката, бяха пристегнати кристални вериги — не примесеното с кристали желязо, което бе сковавало Миранда, а синджири, изцяло изработени от сияещ кристал. Всеки крайник бе стегнат с по три вериги, промушени през решетките и отвеждащи до стените, където бяха прикачени към колони и впоследствие съхраняващи сфери. Сфери, които дори и сега пулсираха с открадната енергия. Веригите бяха толкова опънати, че Айви висеше във въздуха. Неколцина близници мистици, носещи роби и жезли наместо брони, се грижеха за подмяната на препълнените кристали с нови.

Очите на Айви се насочиха към Миранда. Мигновено просияха от радост. Започна да се бори и да надава приглушени развълнувани писъци. Въодушевлението се разля в искрящи вълни златна светлина, жестоко привлечени от веригите. Брънките заподскачаха от внезапния прилив на енергия. Близниците се обърнаха към нашественицата, а през вратата нахлуха някои от преследвачите. Бе издигнат жезъл и грубо заклинание изстреляно. Възползвайки се от някаква гнусна привилегия, кълбото черна магия остана недокоснато от глада на кристалите и се понесе към целта си. Миранда се опита да го отклони, но нейните заклинания не споделяха същата защита. Хвърли се настрани, отбягвайки магията.