Джоузеф Лало - Битката при Верил

Многобройни въпроси се зараждаха в съзнанието на магьосницата. Какво се бе случило на Анериана в годините след открадването на душата й? Какво й бе причинил Димънт? Какво бе възнамерявал да стори? И как се беше изправила срещу хаотичната форма на мечодържеца дори и без да притежава душата си? Ами самият мечоносец? Какво се бе случило с него? Как бяха съумели да го съживят?

Ако някой можеше да предостави отговорите, то това бяха д’кароните. Което бе равнозначно на пълното им несъществуване. Това само разпали ума й още повече.

Облаците започваха да просветляват. Девойката огледа ширещия се под тях хоризонт. Не откриваше достатъчно гъсти дъбрави, в които да се скрият, а след всетия смут бе истинско самоубийство да остават на открито.

Накрая, след като не откри по-добро разрешение, Миранда накара Мин да се насочи към порутена плевня, разположена недалеч от малко езеро. След като надникна вътре и откри, че е почти празна, Мин предпазливо се напи с вода, сетне влезе вътре, стоейки нащрек. Настани се, прегръщайки и Миранда, и Айви. Уютно защитена сред топлината на приятелката си, изтощена от преживяното, Миранда бързо потъна в дълбок сън. Мин скоро я последва.

Краткият ден бе успял да се преполови, преди приспаната Айви да се събуди. Чувстваше се освежена и за момента не я тревожеха спомени от тронната зала. Кратката паника от осъзнаването, че се намира сред драконови лапи, бе последвана от реализацията, че е сред приятели. Известно количество внимателно маневриране я измъкна от хватката на Мин. Малтропът се протегна. Огледа набързо занемарената плевня, сетне се обърна към Мин. Досега не бе имала възможност да я огледа хубаво. Вече изглеждаше огромна. Истински дракон, а не бебето, което познаваше. Но същевременно се бе запазила такава, каквато я помнеше. Същият рубинен оттенък. Същите царствени извивки. Все още си беше Мин, все още позната, само десетократно по-силна и десетократно по-величествена.

Дори в съня си драконът постепенно започна да усеща, че част от скъпоценния й улов липсваше. Златните й очи се отвориха и бързо се спряха върху Айви. След като се усмихна широко, игровото създание внимателно се приближи и силно прегърна врата на Мин, целувайки я по бузата. След като изрази радостта си в продължение на още няколко мига, Избраната отстъпи назад, вдигнала пръст до устните си и сочейки към все още спящата Миранда. Мин леко намести спящата магьосница в лапите си и с интерес загледа как Айви се разхожда из плевнята, разсеяно разтърквайки стомаха си.

Айви се намръщи на празния зеблен чувал и се зае да проучва няколко дървени кутии, които откри. Беше гладна. Не просто гладна, умираше от глад. За ядене по време на пленничеството почти не можеше да се говори, тъй като се бяха страхували да разхлабят дори и една от веригите, за да я нахранят. Къркорещият стомах я подканяше да тършува из помещението. Откри няколко полузамръзнали картофа и две зелки, които бяха в сравнително добро състояние. Подхвърли картофите на Мин, която ги улови с грация. Заделяйки храна и за Миранда, Айви бързо погълна остатъка. Далеч не беше достатъчно, за да я засити. Хвърли изпълнен с копнеж поглед към дажбата на приятелката си, но бързо прогони тази мисъл. Очите й се преместиха към Мин. Драконът сигурно би могъл да улови нещо, но за тази цел трябваше Миранда да бъде събудена, а тя си беше заслужила почивката.

Подуши въздуха. Наблизо имаше нещо по-добро. Много по-добро…

Почти долетя до вратата на плевнята, за да подуши по-добре. Ароматът беше божествен. Едновременно сладък, пикантен и топъл. Някакъв гласец в главата й я предупреждаваше да не се показва на открито, но друг глас бързо го заглуши. Щеше да бъде бърза, щеше да се погрижи да не бъде видяна. Бе гледала как Лейн го прави. Щеше да е лесно.

— Остани тук. Сега се връщам — с гримаси изрече Айви, придружавайки думите си с жестове.

Сетне изчезна, втурвайки се към близката къща. Мин неспокойно се размърда, протягайки врат в опит да надникне навън. Когато не успя да го стори, внимателно постави Миранда на земята и се изправи на крака, приближавайки се до вратите и надничайки през процепа. Погледна към спящия човек, сетне към отдалечаващата се форма, отново пристъпвайки неспокойно. Нервните й движения скоро събудиха Миранда, която сънено се огледа наоколо. Напрегнатото изражение върху муцуната на Мин, както и отсъствието на Айви, я накараха да се разсъни мигновено.

— Къде е тя? — сурово запита Миранда.