Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Не разбирам защо просто не я убием. Ревизия IV сама ще покрие всичките ни нужди само след няколко седмици. Бихме могли да убием тази и останалите и пак да разчитаме на сигурна победа — недоволстваше Димънт. — А наместо това избирате да прахосате няколко от най-добрите ми творения.

Багу се извърна към Димънт. Лицето му носеше притесняващо хладнокръвно изражение, но окото му блестеше от гняв.

— Все още трябва да научите определени неща относно йерархията. Неподчинението ще бъде третирано бързо, сурово, предоставяйки пример. Този свят скоро ще бъде наш. Възнамерявам да покажа на обитателите му каква е съдбата на предателите.

Земята леко потрепери. По арената плъзна линия разровена земя. Последваха я още дузина. Гледката бе добре позната на Миранда. Червеите, защитавали Димънтовия форт. Девойката застина. Помнеше, че създанията насочват атаките си по вибрациите върху земята, дори незначителни като от стъпка.

Бушуващата тълпа бързо привлече вниманието им. Създанията се пръснаха, сблъсквайки се с каменната стена — която изглежда се простираше и дълбоко под земята — сетне отново излязоха на повърхността. Бяха все така гротескни, както си ги спомняше. Отвратителни пластини сива кожа — с четворни челюсти в единия край и остра опашка в другия. Загърчиха се за кратко край стената, преди да се потопят обратно под земята с такава лекота, сякаш се гмурваха в езеро.

Миранда все така стоеше абсолютно неподвижна, мъчейки се да сглоби някакъв план. Червеите кръстосваха двора бързо и безцелно. Умът й сортираше парчетата информация. Магиите й щяха да проработят, но за кратко и на прекалено висока цена. Нямаше да е в състояние да поддържа левитация достатъчно дълго, за да се издигне над стената. Очите й се насочиха към нея. Изглеждаше стара, камък и хоросан бяха усърдно загладени. Нямаше на какво да се задържи, за да я изкатери. Друго?

Докато произволните тунели се приближаваха, очите на девойката се стрелваха настойчиво, отскачайки от стената до ревящата тълпа, до движещата се земя, до пръснатите шипове на сразените каменни вълци… Шиповете! Отчаян, глупав, недообмислен план изникна в ума й.

Повдигна ръка и създаде трус в далечната страна на арената. Всички червеи моментално се насочиха натам. Ненаситните кристали побързаха да извлекат заклинанието. Зверовете достигнаха целта си и се издигнаха, обхванати от ярост, насичайки земята под труса. Магьосницата бе направила едва дузина предпазливи стъпки към вълчите останки, когато магията приключи действието си и червеите започнаха да се извръщат към нея.

Тъй като й оставаха само няколко стъпки, а нямаше шанс да създаде нов трус, с който да им отвлече вниманието, Миранда нямаше друг избор, освен да затича. Някои от червеите прокараха тънки крачка от туловищата си, други се гмурнаха под земята, но всички до един се втурнаха към момичето, сподиряни от оглушителния одобрителен рев на сганта. Девойката грабна два шипа и се втурна към стената. Каменните им върхове се впиха в хоросана и удържаха, макар и нестабилно. Подтиквана от ужаса, Миранда се издигна футове над земята. Червеите изригнаха изпод нея. Щракаха с челюсти, достатъчно силни да прегризат камък и изстрелваха острите си езици. Земята под момичето кипеше от зъби.

Миранда отдръпна треперещата си ръка от единия шип, за да промени захвата си. Другият се разклати заплашително. Девойката се издигна по-високо, опирайки се на забития добре отломък. Точно над нея се намираше частта от стената, която бе отнела живота на първия вълк. Няколко шипа се бяха забили дълбоко сред камъните. Момичето вдигна ръка и досегна най-близкия. Гневните викове се усилиха, тъй като тя се отдалечи още повече от създанията.

Войниците над нея бяха станали от местата си, за да надникнат към обекта на омразата им, вбесяващо отказващ да умре. Човеците я заплюваха, крещейки нечленоразделни обиди. Близниците се взираха с немислещи очи, скрити зад грубоватите шлемове, ръчно изработените им инстинкти пробили си път до повърхността на съзнанието им.

Магьосницата се вкопчи в нов шип и отпусна окованата ръка, оглеждайки насочените надолу зъбци по горната част на стената. С отмерено движение изстреля веригата си нагоре. Няколко брънки се нанизаха, но няколко зрителски ръце вече се протягаха, за да ги махнат. Коктейлът от преработени мисли, служещ за ум, най-сетне накара един близник да се впусне в действие. Безмозъчното създание се покатери на стената и изтегли меча си, а онези около него бурно го насърчаваха.