Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Трябва да призная, че успя да объркаш близниците. И би било лъжа, ако кажа, че не бях поне малко любопитен относно вършеното от теб — отбеляза Багу.

— Познавам се добре, генерале. Зная колко сила би трябвало да имам сега, което означава, че зная колко съм ви дала. Количеството е значително — каза Миранда, изричайки внимателно думите, за да не наруши фокуса си.

— Не бих го нарекъл такова. Нищожно е в сравнение с извлеченото от Айви и Етер. Предполагам ще останеш доволна да узнаеш, че Лейн бе по-малко продуктивен от теб — подигра се генералът.

— Така ли… В такъв случай изглежда ще трябва да се постарая повече.

Моментално обърна усилията на съзнанието си. Изведе силата си на повърхността и я насочи към кристала. По-малките кристали в оковите засияха с ослепително синьо-бяло сияние, като някои от тях се пръснаха. Големият скъпоценен камък също засвети по сходен начин. Пукнатини ярко сияние плъзнаха по повърхността му. Багу осъзна какво се опитва да направи Миранда и се извърна, за да извади кристала от гнездото му, но вече бе късно. Приливът сила бе прекалено голям за сферата, която се пръсна, преди генералът да е успял да я изскубне.

Експлозията бе мощна, отметнала Миранда в клетката й, обсипала я с парченца отломки. Отекна с грохот, наподобяващ дузина гръмотевици. Блясъкът лиши девойката от зрение, а ушите й звънтяха. Когато очите й започнаха да се освестяват, показаха чудата гледка. Най-големите отломки се бяха забили в стената, създавайки гаснеща галактика сини въглени. Прикачената към пиедестала верига бе изкривена. Самите решетки бяха леко огънати навътре от експлозията.

Девойката мъчително се изправи на крака, очиствайки парченцата, забили се в плътта й, отивайки до повредените решетки, за да изпита здравината им. Разрушаването на един от кристалите бе разхлабило прилежащата му верига, което освобождаваше едната й ръка. Последователно провери решетките, откривайки една, която също бе разхлабена. Започна да я извива и дърпа, когато някакво движение привлече вниманието й. Форма, обсипана с кристали като стената, се приближаваше към нея. С нечовешки рев, ръка се пресегна през решетките и я сграбчи, опъвайки веригите до крайност. Миранда усети как ставите на несвободната й ръка пропукват, а отварянето на все още неизлекуваната рана от стрелата я накара да извика от болка.

— Поздравления… — долетя от мрака гласът на Багу, пропит с омраза. — Заслужи си третия вариант.

Десетки близници с фенери и факли изпълниха помещението, хвърляйки светлина върху разрухата. Голяма част от стената зад кристала бе разрушена, а от оставащите три сфери само една бе непокътната. Багу лееше черна кръв от дузина рани, предизвикани от хвръкнали отломки. Половината от лицето му представляваше неразпознаваема пихтия месо. Със свободната си ръка удари по решетките. Макар телосложението му да не бе масивно, ударът бе достатъчен да откърти дебелите пръчки както от тавана, така и от пода. Докато близниците тромаво сваляха оковите, той изръмжа:

— Извършете нужните приготовления. Тази вечер ще има веселба.

С тези думи постави ръка върху главата на Миранда, принуждавайки я да изгуби съзнание.

Магьосницата се свести летейки, сподиряна от оглушителни ликувания. Приземи се болезнено върху прашната земя. Усуканите стави, наранената ръка и надупчената кожа побързаха да напомнят за себе си. След като се изправи на крака, очите й започнаха да се проясняват.

Намираше се насред обширно, прашно поле. Висока каменна стена я обграждаше. В срещуположните краища се издигаха огромни врати, през които спокойно можеше да мине карета и пак щеше да остане място. Стената приключваше с насочени надолу шипове. Над тях се издигаха ред след ред войници, в чиито ръце имаше оръжия, а в очите им се четеше смърт. Най-близките до стената носеха цялостни брони, лицата им скрити зад забрала. Несъмнено бяха близници. На места, провесени между шиповете, стояха големи кристали.

Трябва да бе прекарала известно време далеч от паразитиращите сфери, тъй като значителна част от силата й се бе възвърнала. Колкото се може по-бързо, за да не излага енергията си на лакомите кристали по-дълго от необходимото, Миранда изцели най-опасните си рани. Бялото й наметало го нямаше и тънката туника далеч не бе подходяща защита срещу студа. Около едната й китка висеше окова, чиято ключалка очевидно бе изкривена до неотваряемост от взрива. Късо парче верига висеше от нея. Вееше леден вятър, а залязващото слънце оповести започването на дълга, студена нощ. Вихърът я пронизваше до кости, но повече я вцепеняваха дълбоките бразди и алени петна по земята. Нямаше съмнение какво представлява това място, още по-малко защо бе доведена тук.