Джоузеф Лало - Битката при Верил

Лишена от поглед към външния свят, Миранда нямаше как да определя изминалото време. В продължение на часове, може би дни, девойката се бореше да събере поне малко фокус — ако не достатъчно, за да направи магия, то поне да може да мисли. Може би тогава щеше да разбере къде се намира и да състави план как да се измъкне. Но бе напразно. Кристалите неспирно изсмукваха духа й, поддържайки я слаба, а пулсирането в ръката й ангажираше малкото оставащи й мисли.

С напредване на времето, в изтощения й ум започнаха да изникват нови тревоги. През целия си престой тук не бе хранена — факт, често припомнян от стомаха й. Нито й бяха давали вода. Единственото доказателство за това, че присъствието й тук беше известно някому, бяха редките случаи, в които неясна фигура заменяше някой от големите кристали с нов.

Смътни спомени от последното й пленяване си пробиваха път до повърхността на замъгления й ум. Тогава бе избегнала болката от нашийника, насочвайки силата си навътре. Може би и сега това щеше да помогне. Събирайки малката си наличност, Миранда го стори. Не след дълго се убеди, че има ефект. Сиянието на по-големите кристали спря да се усилва. Съзнанието й също се попрочисти, макар че от това нямаше голяма полза. Очите не й съобщаваха нищо полезно, а това, което дочуваше, не можеше да й послужи. Ясно долавяше единствено тътрещите се стъпки, приближаващи се, за да проверят кристалите, след което отново затихващи. Другите звуци бяха приглушени и неясни, звучащи като животински ревове.

Оставена насаме с мислите и болката си, Миранда се зае с дългата и трудна задача да подреди събитията, случили се в долината. Д’кароните знаеха съвсем точно какво е необходимо, за да надвият всеки от Избраните. Нежеланието й да убива човеци. Магическата уязвимост на Лейн, лишен от меча си. Неспособността на Етер да се бори с кристалите и тактиките й срещу тях. Кристалът, контролиращ Айви. Всичко бе планирано от самото начало — всеки герой бе попаднал в капана.

Нейното манипулиране бе извършено майсторски. Епидим бе съумял да превърне срещата с баща й в най-мъчителния момент от живота й, наместо в миг на радост, какъвто всъщност трябваше да бъде. И Тригора… през цялото това време тя е била последната от оригиналните Избрани. През цялото това време се е борела да надвие, да залови онези, които трябваше да бъдат нейни съюзници, всеки успех представляващ нов пирон в ковчега й. По някакъв начин лентата я бе предпазвала от наказанието, което сполиташе Избраните, нарушили лоялността си.

Миранда мислеше. Мечодържецът бе паднал, Айви бе трансформирана, Тригора — покварена, а Лейн и Етер бяха заловени. И за петимата се бяха погрижили.

Мина още време. Скътаната дълбоко в душата й сила се задълбочи. Умът й стана по-остър. Започна да насочва малки дози магия към раната в ръката си, целейки я много бавно, за да не се пренапряга. Бе успяла да я сведе до тъпа болка, когато по пода отново затракаха ботуши, този път придружени от сиянието на факла.

Осветеното от нея лице далеч не бе добре дошло. Генерал Багу. Ликът му изразяваше триумф и превъзходство.

— А! Жива си, виждам. Бях започнал да си мисля, че си била пречупена.

— Щяхте да ме оставите да умра? Мислех, че ви трябваме живи — хрипливо отвърна Миранда.

— Не за дълго. След като и четиримата вече сте в наши ръце, открихме начини да ви използваме за целите си. Още няколко седмици абсорбиране и ще бъдем готови да прекрачим необратимата граница. Тогава провалът ви ще бъде сигурен, без значение дали ще се появят още Избрани или не — обясни Багу.

— Как?

— Не те касае — отвърна генералът. — Трябва да знаеш само, че животът ти зависи от умението ти да изпълниш тези кристали. Ако се окажеш негодна да го сториш, ще бъдеш захвърлена.

— А ако не желая?

— Сътрудничеството ти не е наложително. Дори и ако се сдържаш, все някога трябва да спиш, а когато го сториш, кристалите ще изпиват необходимото — рече той. — Имаш три възможности. Можеш да се присъединиш към нас, при което ще бъдеш изцелена и ще получиш място сред генералите. Дори може да бъдеш назначена за надзирател на този свят.

— Видях какво правите с Избраните, които се присъединяват към вас — просъска момичето.

— Падението на Тригора бе злочесто, но необходимо. Тя се опита да ни обърне гръб, захвърляйки защитата ни от проклятието на Белега — заяви Багу. — Но ако нямаш намерение да се присъединиш към нас, би могла просто да чезнеш бавно, докато не извлечем и последната капка от силата ти.