Джоузеф Лало - Битката при Верил

Докато войниците бавно се прегрупираха и се опитваха да я пристегнат отново, внезапно избухна ярка експлозия. Един от кристалите, надвишил енергийния си капацитет, се бе пръснал, обсипвайки и Айви, и ратниците с парченца. Страхът на, и без това ужасеното същество, се удвои. Мрежата, все още омотана около горната част на тялото й, се влачеше подир нея, заедно с неколцината войници, кой знае как успели също да се заплетат. Започнаха да избухват и други кристали, всеки път изплашвайки Избраната, карайки я да промени посока.

Ивица синьо лъкатушеше стремглаво из долината, разсичайки войниците, както лодка разпръсква вълни. Безумният й път профуча край Тригора, избивайки оръжието от ръката й. Инкрустираният с кристали меч полетя във въздуха и се заби в скалата високо над главите им.

— Някой да спре звяра! — нареди генерал Телоран.

Всички налични войници се заеха да изпълнят заповедта, оставяйки Миранда сама срещу противника й. Двамата с Епидим неспирно се бяха обсипвали със заклинания — тя възнамеряваше да го раздели от алебардата, а той — просто да я надвие. На места долината бе овъглена и още в пламъци, а на други бе скована в лед. Без войници, които да я разсейват, Миранда разбра, че няма да получи по-добър шанс. Съсредоточи се дълбоко, насочвайки всичките си левитационни умения към Епидим, издигайки го високо във въздуха. Протегнала ръка, за да насочва движението на врага си, девойката разтвори пръсти. Мигновено оръжието на Епидим започна да потръпва, заплашвайки да се отскубне от съсухрената му хватка.

— Какво смяташ, че ще постигнеш с това, детето ми? — запита Епидим, отчаяно стискайки алебардата с две ръце.

— Ще освободя баща си от теб! — заяви тя.

— Това разумно ли е? В крайна сметка едно десетилетие в тъмницата има склонността да изтощава тялото — мъчително изрече Епидим. — Може би баща ти е жив единствено заради моето присъствие.

Миранда се поколеба, но само за миг.

— Чувам виковете му. Докато заплашваш да изтръгнеш пръстите му, мога да чуя и мислите му. Има много по-голяма воля за живот, отколкото му отдаваш — заяви генералът.

Дордето Айви продължаваше да търчи наоколо, обхваната от ужас, Дийкън се втурна да помогне на приятелите си. Не бе успял да направи и няколко крачки, когато болезнен удар в гръб го събори на земята. Двама от разхвърляните от Айви войници бяха съумели да се изправят на крака. Когато младежът се обърна по гръб, за да посрещне нападателите си, върху гърдите му стъпи ботуш, а острието на меч бе насочено към врата му. Дезмър докуца до падналата торба и я вдигна. Надникна вътре, подбелвайки очи от гледката.

— Бил си в Ентуел, нали? — рече той. — Искрено се съмнявам, че някой от тукашните би могъл да направи една от тези.

Бръкна вътре, ровейки из купчините предмети.

— Предполагам не си склонен да откриеш кристала и да попречиш на създанието да избие всинца ни — продължи Дезмър, след като осъзна, че бе малко вероятно сам да открие търсеното.

— Взел си страната на д’кароните. Как е възможно да заставаш зад кауза, която заплашва собствения ти свят? — отвърна Дийкън, докато биваше изправян на крака с извити зад гърба ръце.

— Понастоящем съм се съсредоточил върху оцеляването — отговори полуелфът.

— Какво означава това? Кои са д’кароните? — попита държащият го войник.

— Ако си толкова любопитен, попитай го… — заяви Дезмър, зашеметявайки магьосника с дръжката на меча си. — Когато се събуди. Ще ни е нужен, за да намерим кристала. Отнесете него и торбата през портала, колкото се може по-бързо.

Силата на Миранда започваше да гасне. Изглежда същото важеше и за Епидим, чийто захват ставаше все по-хлабав, а изражението на интелект биваше заменено от отчаяние.

— Знаеш ли — съумя да изрече той. — Мислех те за умно момиче… Страхувах се, че няма да се стигне до това. И изглеждаше слаба… Страхувах се, че няма да издържиш толкова дълго…

— Какво искаш да кажеш? — попита Миранда.

— Не се тревожи… Отговорът наближава.

Липсата на енергията, прахосана от безмозъчното беснеене на Айви, както и абсорбирана от кристалите, започна да се усеща. Малтропът забави ход. Нови и нови войници успяваха да уловят нишките на влачещата се подире й мрежа, забавяйки я допълнително. Накрая втора, а след това и трета мрежа бе метната отгоре й. Новите кристали завършиха делото на предишните. Създанието остана без сили и се срина.

Миранда се извърна, виждайки Лейн, Айви и Дийкън да бъдат отнасяни към портала. Очите на Лейн бяха полуотворени, но бе ясно, че асасинът не разполагаше нито със силата, нито с волята да се бори. Когато осъзна, че тя е последната оставаща от героите, девойката отново погледна към Епидим. Отчаяното изражение бе изчезнало, сменено от доволна широка усмивка. Пръстите му стиснаха здраво алебардата и запратиха рязък изблик черна енергия. Магьосницата се хвърли настрана, претъркулвайки се. Генералът се спусна на земята, без следа от умора или тревога по лицето си. Всичко това бе представлявало преструвка, диверсия, за да й попречи да помогне на приятелите си.