Джоузеф Лало - Битката при Верил

Докато се опитваше да изостави тази форма, усети пробождането на дузина кристали, впиващи се в нея. Ако се промени сега, малкото останала й сила щеше да бъде погълната от кристалите. Запази сразеното тяло, бавно осъзнавайки какво се бе случило. Войниците изчакваха да използва отровния дъх, забивайки копие в гърлото й в мига, в която бе раззинала челюсти. Знаеха, че ще приеме тази форма и че ще споделя слабостта й. Драгойлите биваха лесно сразявани с един удар в гърлото — и ратниците я бяха примамили да разкрие уязвимостта. Всичко това бе планирано и тя попадна в капана. Сега стоеше пленена в безполезната черупка, а неколцина ездачи вече започваха да я влачат към портала.

Миранда се мъчеше да си върне някаква яснота. Опитваше се да си припомни, че Епидим бе довел баща й тук точно по тази причина че попадаше в капана му. Напразно. Половин живот дирене и надежди й бе донесъл отговора в най-неподходящото време. Емоциите й не възнамеряваха да отстъпят.

— Не искаш ли да попиташ нещо скъпия си баща, миличка? — попита Епидим, комуто вълнението на Миранда бе напълно ясно. — Не искаш ли да знаеш как са се отнасяли с него? Какво го е държало жив през всички тези години на мъчение и изолация? Прави каквото ти кажа, каквото зная, че искаш да сториш. Просто ела с мен. Прекалено много време мина, мила дъще.

Изтерзаната магьосница копнееше да приеме предложението. Знаеше, че той се опитва да я накара да предаде останалите, но звукът на бащиния глас, увещаващ я, прогаряше съзнанието й. Когато стената най-сетне бе разсечена, девойката леко сведе жезъла си. Растителните пипала бяха унищожени и бойното поле отново бе видимо. Миранда извърна замъглени от чувства очи, зървайки как Айви се бори с мрежата, а Лейн се сражава с Тригора.

Епидим се приближи към нея, а войниците ги наобиколиха. Девойката отново повдигна жезъла, а в погледа й проблесна решителност. Изражението на Епидим стана по-злобно.

— Винаги си била непослушна мърла — просъска той.

Двамата се впуснаха в битка. Недалеч, сражението на Лейн вървеше зле. Земята около него бе обсипана с трупове, сглупили да се приближат прекалено. Други бяха заели местата им, ставайки все по-дръзновени. Ако скоро не сложеше край, нещата нямаше да се развият в негова полза. Мечовете отчаткваха отново и отново, докато най-сетне зърна удобен момент. Нанесе бърз удар, разсичайки бронята на Тригора. Острието му потъна дълбоко в рамото й. Генералът се олюля назад. След мълниеносен замах по посока на войниците, достатъчно близо, за да се намесят, Лейн се приготви да нанесе съкрушителен удар.

Тригора замахна, въпреки че асасинът не се намираше в обсег. Ивица светлина се разля от острието й. Мечът на Лейн успя да отрази магията, но силата й бе достатъчна да го избие от ръката му, същевременно блъскайки малтропа назад.

Приземявайки се, Лейн моментално бе затрупан от купчина войници. За момент изглеждаше, че са го заловили, но внезапно се разнесе стържене на стомана о стомана и ратниците се разлетяха настрана, разкривайки малтропа, държащ меча на сразен войник. Докато отново си разсичаше път към водачката им, Тригора насочи върха на оръжието си към Лейн и изрече няколко думи. Крачката му се забави, движенията му внезапно станаха завалени. Краката му се подкосиха, принуждавайки го да се отпусне на едно коляно. Обзе го неимоверна умора. Войниците отново го наобиколиха, но той успя да се отскубне, втурвайки се в един последен опит към Телоран.

Генералът насочи цялата съхранена в острието енергия към заклинанието. Лишен от оръжието на Дезмър, което да го предпазва, Лейн беше беззащитен. Силите го напуснаха и малтропът се строполи.

Дийкън най-сетне успя да изтръгне кристала от ръката на Дезмър и го мушна дълбоко в торбата си, разбърквайки останалото съдържание, за да се подсигури, че е скрит. Свободен от чужда воля, умът на Айви отново й принадлежеше. Осъзнавайки, че е заловена, все още олюлявайки се от хаотичното преживяване, бе обгърната от яркосинята аура. Вплетените в мрежата кристали лакомо започнаха да извличат силата, допълнително ужасявайки създанието.

— Какво да правя? КАКВО ДА ПРАВЯ? — замоли се тя, отчаяно опитвайки се да се освободи.

Пленилите я войници пристягаха мрежата и започваха да я влачат към портала, през който отнасяха остатъците от Етер. Видът на виещия си кръг, съчетан с осъзнаването, че се канят да я преведат през него, бе достатъчен да я тласне необратимо. Засия като синьо слънце. Мрежата удържа, кристалите също засветиха ярко, абсорбирайки силата, но заловилите я ратници не можаха да я спрат. Айви скочи отчаяно към стената, която не им позволяваше да напускат долината, повлякла със себе си около дузина противници. С невероятна сила се сблъска с проблясващата преграда. Повлечените войници се размазаха в нея миг по-късно. Яростни вълни плъзнаха по мистичната бариера, но тя удържа. Айви заудря по нея с юмруци, ала страхът й придаваше бързина, а не сила.