Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Не ме оставяй сама! — примоли се Айви.

Лейн допря острие до гърлото на Дезмър.

— Какво смяташ, че ще се случи, Лейн? Това рано или късно трябва да приключи — заяви полуелфът.

— Кажи ми какво си сторил и как да го спра или ще приключи сега ! — заяви асасинът, прокарвайки острието няколко инча. Движението му бе очертано от кървава ивица.

— Не възнамеряваха да ви позволят да отидете при тях, така че ги доведох при вас — обясни Дезмър с усмивка.

Сякаш вслушало се в думите му, усилващото се заклинание избра точно този момент, за да достигне апогея си. Бликна мощен поток енергия, блъснал Етер и Миранда и съборил Айви и Дийкън. Само Лейн и жертвата му останаха на крака. Дезмър успя да се измъкне и издигна своето острие. Лейн замахна, но оръжието на Дезмър посрещна меча му.

— Рядко някое от творенията ми среща свой събрат! — рече полуелфът. — Но те уверявам, че това е среща на равностойни. Последен съвет, стари друже. Не си губи времето с мен. Задават се далеч по-значителни заплахи.

Лейн отново издигна острие, ала вниманието му бе привлечено от звука на кънтящи копита. Дезмър се опита да се измъкне, но малтропът удари. Украсената броня не бе достоен противник за майсторски изработеното оръжие. Мечът се впи дълбоко в бедрото на полуелфа, преди асасинът да се втурне към по-неотложните дела.

Обръщайки се, видя доскоро пустото плато да се изпълва с противници. На мястото, където до този момент стърчеше само една стрела, сега се издигаше огромен черен кръг. Около него бе долината. В него — сякаш надничаше през прозорец — виждаше павиран двор, изпълнен с войници и зверове. Армията започна да се излива през портала.

Десетки конни ратници и още десетки пешаци нахлуха в долината. Лицата им до едно бяха скрити зад метални маски. Шест стандартни драгойла, както и едно чудовище, което можеше също да бъде определено за драгойл, ако не бе поне три пъти по-големият му размер и липсата на криле, се провряха на свой ред. Неотдавна тихата долина сега ехтеше от грохота на подкови и нозе. Миранда съумя да се изправи на крака, отбягвайки мечове и пики достатъчно дълго, за да се отдръпне до Айви и Дийкън. Лейн също се присъедини към тях, а не след дълго Етер също си проправи път с бой.

Героите оформиха кръг, а заобикалящите ги войници се подреждаха в бойни формации. Внезапно настъпи покой, само нечие пристъпване нарушаваше напрегнатата тишина. Всички оръжия бяха държани в готовност — и двете страни изчаквайки другата да предприеме нещо. Единственото движение дойде от портала, прекосен от двама ездачи.

Първият от тях беше Тригора, държаща украсения си с кристали меч ниско, но в готовност. Другият не им бе познат. Носеше лека броня, а шлемът му имаше същото забрало, което скриваше гнусните черти на близниците. Изглеждаше строен и прекалено крехък за бойното поле. Добре познато оръжие бе прикачено за гърба му — проклетата алебарда, която не позволяваше никакво съмнение относно личността му.

— Внимание, Избрани! — авторитетно звънна гласът на генерал Телоран. — Това, уверявам ви, ще бъде последната ни битка. Убягвахте ни твърде дълго. Твърде дълго ни се съпротивлявахте. Ако вашето призвание е да сложите край на войната, то моето е да се погрижа да сторите това, без целостта на Северното съглашение да пострада. Предоставям ви последен шанс да се влеете в нашите редици. Умолявам ви. Заемете мястото си край мен и заедно ще се погрижим бранта да е приключила до края на годината.

— Погледни на какви сквернения разчитате. Как може да си толкова сляпа в какво се е превърнал Северът? Точно тези създания трябва да унищожим! — отвърна Миранда.

— Свалете си шлемовете! — нареди Тригора.

Ратниците се подчиниха. Очите на девойката се разшириха, а сърцето й подскочи. Това не бяха близници. До един бяха човеци.

— Близниците са неприятна необходимост в тези отчаяни времена, но са прекалено глупави за подобна задача. Всяко лице, което виждаш, е рожба на Севера. Това са твои събратя — отвърна Тригора. — Би ли се осмелила да отнемеш живота им и да продължиш да се наричаш герой?

Миранда облиза напуканите си устни и преглътна мъчително.

— Героят трябва да върши нужното — решително отвърна тя.

— Истинни думи — мрачно отвърна Тригора. — Мъже, пленявайте, ако можете, убивайте, ако се наложи. Това ще приключи днес.

Мигновено войниците се раздвижиха. Миранда приклекна и заби жезъла си в земята, умело насочен трус повали най-близките ратници, пощадявайки приятелите й, с което им предостави няколко мига безопасност. Всеки от героите знаеше целта си — с изключение на двама. Миранда щеше да се заеме с Епидим, Лейн щеше да се изправи срещу Тригора, а Етер щеше да се погрижи за чудовищата. Очите на Айви се стрелкаха наоколо — бе обгърната от пронизваща синя аура.