Джоузеф Лало - Битката при Верил

Айвиният гняв ставаше все по-силен. Огненочервената аура заплашваше да я завладее. Точно когато Етер се канеше да се втурне на помощ на спътниците си, долови звук. Специфичен, беше го чувала и преди. В същия миг беснеенето на полулисицата внезапно спря. Вбесените й писъци, призоваващи за мъст, бяха заменени от разгорещени молби.

— Помогнете ми, моля ви! Трябва да ме приспите или да ме вържете! Не мога да сторя нищо! Не искам да ви нараня! — със страх и отчаяние хлипаше създанието.

Разнесе се втори звук, острото свистене на стрела. Очите на Етер, вперени към мястото, откъдето се бе разнесъл първият звук, зърнаха стрела да се издига в небето, привидно изникнала от нищото. Моментално се хвърли към източника. Разнесе се пукот на дърво и звук от нечие падане. Снегът очерта формата на невидимия враг и Етер бързо го сграбчи. Гравиран метален амулет със скъсана верига изпадна от нищото. Миг по-късно скриваната до този момент от талисмана снага се появи.

— Ти! Какво правиш тук? Какво означава това?! — настоя да узнае Етер.

Бе стиснала за врата Дезмър — вбесяващият бивш съдружник на Лейн. Носеше украсена броня. Няколко амулета, всеки от които сияеше ярко, висяха на врата му. Етер ги откъсна с един замах, а междувременно той отчаяно дърпаше ръката й, опитвайки се да отслаби хватката, за да може да си поеме дъх. Ефектите им моментално изчезнаха. Звукът на беснеещия вятър, придружен от пукота на мистична енергия, ги обгърна. Миризмата на противника бе доловена от Лейн и Айви.

— Обясни, преди да съм изцедила живота ти — предупреди метаморфът, затягайки хватката си.

Дезмъровата левица се бе вкопчила в каменната лапа на Етер, а пръстите на свободната му ръка се протегнаха към кристал, който висеше на китката. Когато го докосна, лудостта на Айви припламна отново и безпомощното създание разблъска приятелите си настрана, безсилно да се противопостави на магията. Етер бързо сграбчи кристала със свободната си ръка, спирайки Айви, но действието й бе съпроводено с режеща болка. Откъсна камъка и го хвърли настрана.

Докато Айви се свестяваше и се опитваше да проумее какво й се случва, останалите дотичаха до Етер.

— Остават ти само няколко мига живот, съветвам те да не ги пилееш — просъска тя.

— Можеш да ме убиеш — изграчи Дезмър. — Но на твое място бих се погрижил за онази стрела.

Тя извърна глава. Стрелата се бе приземила в другия край на долината. И към нея имаше прикрепени няколко от проклетите кристали. Каквато и магия да съдържаха, вече започваше да се активира, при това, с изглежда, ужасяващ интензитет. Метаморфът блъсна Дезмър в бляскавата стена и се превърна във вятър, стрелвайки се към стрелата. Не беше единствената забелязала, тъй като Миранда вече търчеше към засилващата се магия.

Въздухът пулсираше от силата на заклинанието. Всичката светлина край кристалите биваше погълната. В долината бе изникнала ивица среднощен мрак, която започна да се завихря.

Етер първа достигна до нея, но силата на кристалите започна да я отблъсква. Колкото и да се бореше, потокът енергия бе по-силен и я избутваше назад. Накрая отново се превърна в камък, пристъпвайки напред с тежки и бавни крачки. Миранда също напрягаше сили, прогаряна немилостиво. Лейн остави Айви с Дийкън и започна да се промъква към целта си. Дезмър се мъчеше да си поеме дъх, пълзейки към най-близкия амулет. Зърна асасина едва в мига, в който вече биваше яростно сграбчен. Обръщайки бившия си партньор с лице към себе си, очите на малтропа пламтяха от гняв.

— Лейн. Не мога да кажа, че с нетърпение съм очаквал срещата ни при тези условия.

— Какви ги вършиш? — процеди асасинът.

— Бизнес — отвърна Дезмър.

Дийкън хвана Айви за раменете и се опита да погледне в блуждаещите й очи. Бе замаяна, а страх и объркване си оспорваха владичеството над съзнанието й.

— Айви, погледни ме, съсредоточи се — рече младежът, разтърсвайки я леко. — Трябва да се успокоиш.

— Да се успокоя? Да се успокоя! Дийкън, умът ми крещи неща, които са безсмислени. Как бих могла да се успокоя? Как бих могла да зная кое изобщо е реално ? — викна тя.

— Чуй ме, знаеш ли какво ти причинява това? Случвало ли се е и преди?

— Не зная какво го причинява, но Димънт ми го стори веднъж. Само че тогава беше по-лошо — успя да изрече Айви през страха.

Това бе всичко, което му трябваше да чуе. Предизвикваше го кристалът, другата му половина. Обърна се да го потърси. Когато Етер се бе заела с Дезмър, бе разпиляла наоколо поне половин дузина кристали. Несъмнено търсеното се намираше сред тях. Понечи да го потърси, но бе дръпнат назад.