Джоузеф Лало - Битката при Верил

Нова огнена струя бликна от криптата. За момент Етер увисна високо над долината. За пръв път осъзна, че не помага. Лейн бе унищожил част от немъртвите. Дори Айви го бе сторила. А атакуваните от нея създания все още не бяха сразени. В очите й проблесна съсредоточеност. Стисна огнените си юмруци и фокусира ума си. Щеше да ги изпепели. Пламъците започнаха да се издигат. Сиянието им стана почти ослепително. Започна да се тресе от изтощение, но телата под нея все още стояха прави.

Потоци енергия се изливаха от Етер, подхранвайки пламъци, които се издигаха високо в небето. Овъгленият камък на подпалената от нея крипта започна да сияе. Избраната изрева и вля дори още повече сила в преизподнята. По стените плъзнаха огнени нишки, сронвайки хоросана, пропускайки навън побелелия огън. Накрая криптата се строполи, последвана от Етер. Лишени от свръхестествено гориво, пламъците угаснаха.

Огромна част от долината бе почерняла. Крачилите из нея тела се бяха превърнали в купчинки овъглени кости и пепел. Метаморфът се строполи в средата на ивицата овъглена земя и с огромно усилие прие каменната си форма.

Лейн достигна върха на най-близката крипта. Вратите й още не се бяха отворили, но огнената ярост на Етер бе стопила голяма част от снега, който ги блокираше. Много скоро затворените вътре създания щяха да излязат. Нанесе удар към големия кристал. Проблесна светлина, съпроводена от енергиен пукот. Острието отскочи, а кристалът остана незасегнат. Втори и сетне трети удар постигнаха сходна липса на ефект. Малтропът прибра меча си и заби пета в каменната подложка на кристала. Тя се напука. Вторият удар разшири пукнатините в ледения камък, а третият бе достатъчен да отчупи кристала, който полетя към земята. Лейн отиде до ръба и надникна. Кристалът се бе счупил и сиянието му бе угаснало, а неколцина немъртви, които се бяха катерили по стените в опит да достигнат малтропа, застинаха и паднаха на земята, но имаше други, които да ги заместят. Асасинът бързо се стрелна към ъгъла на покрива, за да откърти нов кристал.

Неспирният вой на възкръсналите войници ставаше направо оглушителен, тъй като врата след врата биваше натрошена на късове. Миранда се хвърли сред сганта, разблъсквайки ги с вълни магия. Трябваше да достигне Айви. Дийкън се стрелна подире й. Когато достигна спътницата си, сивият магьосник измъкна двуострийното оръжие от торбата си. Макар да го бе извадил при последното спасяване на Айви, още не бе го използвал. На пръв поглед не изглеждаше ясно как възнамерява да го стори сега. Остриетата бяха с дължина почти една педя, извивайки се в противоположни посоки.

— Каква полза от това? — попита Миранда, успявайки да издигне един от немъртвите и да го запрати напред, разчиствайки още няколко стъпки към Айви.

— Малък трик, на който ме научи Гилиъм — обясни Дийкън.

Пусна оръжието. То увисна във въздуха, разкривайки редица странни украшения по дръжката си. Внезапно започна да се върти, за секунди увеличавайки скоростта си до такава степен, че чак въздухът засвистя. Дийкън замахна с ръка и оръжието се стрелна, проследявайки движението му. Прогнилата плът на немъртвите биваше разсичана с лекота. По времето, когато острието се върна, всяко докоснато от него същество бе сведено до гърчеща се купчина крайници.

— Някой път трябва да ме научиш — отбеляза Миранда, запращайки нов труп във въздуха, този път, за да разчисти пътя зад тях.

— Разбира се — отвърна той, хвърляйки оръжието за втори път.

Докато двамата си проправяха път през безчислените орди, Етер тежко вървеше към следващата крипта. За момента каменната й форма понасяше без проблем неспирните атаки на пълчищата немъртви, заменили изпепелените от нея. Мощните й каменни лапи размазваха създанията, но бройката им бе изморителна. Тя видя Лейн върху покрива и също така забеляза ефекта от събарянето на кристалите. Когато достигна криптата, Етер впи ноктестите си пръсти между камъните и започна да се катери. Масивното й туловище се движеше съвсем малко по-бързо от преследващите я телеса.

Лейн най-сетне строши и последния от кристалите на покрива си, с което върна няколко групи немъртви към безжизнеността. Още няколко крипти бяха изгубили вратите си, изпълвайки долината в още по-голяма степен от преди. Немъртвите бързо изпълваха мястото. По-лошо, гърчещата се маса вече бе достигнала покрива — труповете се блъскаха и се катереха един през друг в опит да го достигнат. Малтропът неспирно ги сечеше и покосяваше, но сразените мигновено биваха заменени от нови. Не разполагаше с безопасен начин да се спусне долу.