Джоузеф Лало - Битката при Верил

Застанал на далечен покрив, Лейн тъкмо разрушаваше и последния от прилежащите на постройката кристали. Повечето от криптите се намираха достатъчно близо, за да е възможно достигането им със скок между покривите. Немъртвите бяха прекалено бавни, за да го достигнат, преди да се е преместил, а бяха и прекалено безмозъчни, за да се покатерят по околните сгради, така че не представляваха проблем. Подбирайки следващата си цел, асасинът зърна в далечината Айви, която колебливо се доближаваше до ръба на покрива си и се отдръпваше, обвита в синьо сияние. Очите му се плъзнаха по покривите. Повечето от заобикалящите го бяха обсипани с останките на труповете, имали лошия късмет да бъдат използвани от Етер като снаряди. Спринтирайки, Лейн започна да скача между тях, когато бяха достатъчно близо, както и да търчи по земята, когато не бяха. Острието му проправи пъртина сред сганта немъртви, които, въпреки значителните усилия от негова страна и от тази на спътниците му, не спираха да растат.

След миг Лейн си бе проправил път до покрива, на който се намираше Айви. Първоначално тя бе стресната, а впоследствие успокоена от появата му. Асасинът я хвана за ръката и я отведе до ръба на покрива. Избраната неохотно се остави да бъде издърпана, но когато зърна земята, се отдръпна обратно, поемайки си рязко дъх, опитвайки се да овладее усилващия се страх.

— Можеш да го направиш — настоя той.

— Не. Не мога, Лейн — заекна Айви, приклякайки, закрила очи.

— Айви, чуй ме. Изслушай ме! — нареди Лейн, рязко сваляйки ръцете й.

Тя повдигна насълзените си очи към лицето му.

— Изправи се. Виждаш ли онзи покрив? — рече асасинът, сочейки към съседната крипта.

— Не искам да…

— Погледни! Виждаш ли го? — властно повтори Лейн.

Айви кимна.

— Искам да скочиш върху него. Не гледай надолу. Гледай към покрива. Можеш — напъти лисугерът.

Избраната си пое треперлив дъх, докато той я отвеждаше назад. Очите й бяха вперени в покрива. Лейн взе ръката й и направи първите си крачки напред. Айви се насили да го последва, търчейки на половин крачка зад него. Когато достигна ръба, стисна очи и скочи. Миг по-късно усети сблъсъка, плъзвайки се първо нагоре, а след това надолу по някаква ледена повърхност. Разпери крайници, впивайки нокти в леда и стискайки зъби заради страха. Когато спря, усети рязко побутване по рамото. Предпазливо отваряйки очи, Айви видя, че се е вкопчила в плочите от другата страна на покрива, върху който се бе приземила. Бе го прескочила почти изцяло.

— Направих го! — викна тя, скачайки щастливо на крака.

Лейн кимна, след което се спусна от покрива и се отправи към друг. Айви си позволи още няколко мига, в които да се наслади на постижението си, след което се зае да руши кристалите.

Умората бе започнала да оказва влияние върху Етер. Приела формата на грифон, за да намали паразитния ефект на кристалите, Избраната трябваше да търпи не само предимствата, а и недостатъците на настоящото си въплъщение. Приземявайки масивното си туловище върху един от най-отдалечените от останалите покриви, метаморфът спря да си почине и да огледа постигнатия напредък. Почти една трета от криптите бяха обезсферени, за което свидетелстваха и купчини отново намерили покой мъртви. А изглежда вече сразените бяха заменени изцяло.

Дийкън продължаваше да се взира в кристала, понякога съобщаващ някакво наблюдение на Миранда, без да осъзнава колко бързо тя отстъпва пред неспирно увеличаващото се множество. Бързо бе узнала, че около кристалите е по-добре да използва по-традиционни методи за отблъскване на немъртвите. Лъкът напусна рамото й, стрелите биваха внимателно насочвани. Кьопавите трупове не представляваха проблем. Стрелите ги пронизваха с лекота, често поразявайки последователно две цели. Скоро изстрелите й нанизваха по три трупа, а покривът ставаше все по-опасен.

— Побързай! — викна Миранда, прибягвайки до повеи на вятъра, за да разчисти място. Най-близките кристали засияха по-силно и неколцина от вече сразените мъртъвци се надигнаха отново.

— Има три магии. Една защитава кристала, една подхранва създанията и… Последната не мога да определя — каза Дийкън, най-сетне решил, че не разполага с повече време.

Отстъпи назад и съсредоточи ума си. Влиянието му бързо се разпространи. Един след друг околните кристали засияха все по-ярко, попивайки излъчващата се от него сила. Все повече и повече трупове, лишени от нечестивата сила, давала им живот, се надигаха отново.