Джоузеф Лало - Битката при Верил

Дийкън кимна и повика острието си. Повдигна кристал и се съсредоточи върху най-близката врата, която още не се бе отворила. Процепите около нея започнаха да сияят. Когато сиянието изчезна, същото сториха и цепнатините. Издигалата се някога врата бе заменена от солидна стена. Миранда събра колкото се може по-голямо количество от кишата — резултат от предишните вилнеения на Етер, сетне засипа с нея немъртвите. Когато не можеше да накваси повече от тях, съсредоточи съзнанието си в създаване на мощен вятър и вледеняващ студ, които насочи към сганта. Постепенно насечените им движения се забавиха, накрая застивайки съвсем. В безопасност от нападателите, Миранда се запровира сред тях с цялата си възможна бързина, за да помогне на Дийкън.

По-дълбоко в долината, далеч от обездвижените с магия немъртви, Етер все още не бе успяла да се добере до друга крипта. Труповете бяха оформили непревземаема стена пред нея, която никакво удряне, блъскане или поваляне не можеше да разкъса. Гърчещата се маса започна да прелива, труповете се катереха един върху друг като насекоми, обгръщайки я от всички страни. Накрая Етер бе принудена да изостави каменната си форма. Събирайки малкото сила, която още не бе прахосала, Избраната започна да прокарва през ума си дългия списък създания, с чиито проби се бе сдобила от кутията на Дийкън. Накрая направи избор. Потръпващата маса около нея започна да се издига и накрая бе разкъсана, а Етер се извиси нагоре във формата на грифон. Стрелна се отново към земята, сграбчвайки два трупа, които захвърли с непогрешима прецизност върху два от кристалите. Стрелна се отново, за да вземе две нови бомби.

Айви строши и последния кристал и притича до края на покрива, за да слезе, само за да бъде внезапно и непоносимо посетена от акрофобията си. Колкото и да се опитваше, не успяваше да прогони и този страх по подобие на останалите. Върна се до най-горната част на покрива, а немъртвите пълчища започваха да изникват над ръба и да се доближават. Айви се оттегли до натрошените останки от централния кристал, а ужасът се приближаваше.

— П-помощ — изхленчи слабо тя, нежелаеща да се обръща към останалите.

Основата, на която се бе опряла, се отчупи, като едва не я отнесе със себе си, докато летеше към земята.

— ПОМОЩ! — изкрещя Айви, забравила неохотата.

Миг по-късно усети рязко дръпване и бе вдигната във въздуха. Нададе оглушителен писък, гледайки как покривът се смалява под нея.

— Спри да пищиш, животно — предупреди Етер.

— НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! СВАЛИ МЕ! ЩЕ СИ ОПИТАМ ШАНСА С МЪРТВИТЕ! — пищеше Айви, стиснала силно очи.

Етер се спусна и я остави върху един покрив в края на долината.

Отваряйки предпазливо очи, Айви внезапно изкрещя:

— Не, не! На земята! НА ЗЕМЯТА!

Етер не обърна внимание на молбите. Айви срита най-близката каменна опора, строшавайки я с един удар — гневът й бе придал сила. Стрелна се до другата поставка и я сграбчи, отчупвайки основата й. Повлачи я със себе си, като продължи да беснее. Ръмжеше гръмко, подчертавайки недоволството си с разрушаването на още кристали с импровизираната сопа.

— Що за малоумен идиот оставя страхуващ се от височини върху покрив ! — викаше тя, разрушавайки и останалите основи.

Отново пленена на покрив, където вече нямаше какво да прави, Айви завъртя напуканите останки от каменната си сопа и я хвърли. Тя описа голяма дъга и се натроши в платформата в средата на долината.

Дийкън се стрелваше по тесните пътеки между постройките, все по-рядко откривайки някоя, от чиято врата не се изливат немъртви. Миранда вървеше почти непосредствено след него, призовавайки вледеняващи вихри, жилави лиани и всичко друго, което можеше да забави създанията. Накрая младежът спря, отчаяно опитвайки да си поеме дъх.

— Лошо… Прекалено много вече са излезли — на пресекулки изрече той. — Трябва да се изкача на някой покрив. Може да ми хрумне нещо за кристалите.

След неуспешен опит за левитация, Дийкън промени част от строшена врата в стълба. Заизкачва се, следван от кристала си, който покорно висеше край него. Когато Миранда също се изкачи, магьосникът разруши стълбата.

— Ако и те започнат да се катерят, постарай се да ги държиш настрана от мен.

Миранда кимна. Виенето на прогнилите гласове и тътренето на нозе бяха неспирни. Почти невъзможно беше да се определи кое се намира най-близо и кое представляваше заплаха. Дийкън изхвърли всичко това от съзнанието си, отдавайки цялото си значително внимание на най-големия от сияещите кристали. Доближи собствения си камък и свъси вежди, периодично местейки очи, сякаш четеше. Тъй като вече нищо не забавяше пълчищата трупове, не след дълго немъртвите започнаха да се изкачват по стените на криптата.