Джоузеф Лало - Битката при Верил

Лейн приготви оръжието си. Етер прие огнената си форма. Магьосниците вдигнаха кристалите си. Айви се взираше със зяпнала уста, все още неосъзнала се достатъчно, за да изпитва страх.

Чудовището се спусна в долината. Вихърът от веещите се криле за малко щеше да ги събори. Когато докосна земята, силата на удара разтърси околностите, събаряйки голяма част от снега по близките склонове. Пастта на тунела зад тях моментално бе покрита зад купчина лед и сняг. Всички се приготвиха за страховито сражение. Наместо да последва такова, чудовището стъпи здраво върху каменната платформа, без да предприема и най-малкото враждебно движение. Бавно сведе глава. Когато отвори уста, героите се пръснаха, очаквайки струя от гнусната миазма, която плюеха подобните на това чудовища, но това не се случи. От устата му се отрони дървен сандък, който падна на земята. Бавно започна да се отваря.

— Бъдете готови. Активира се някакво заклинание. Слабо — предупреди Дийкън.

Бледа синя мъгла плъзна от сандъка, бавно приела човешка форма. Айви и Миранда се напрегнаха при вида й, а огнената снага на Етер припламна. И преди бяха срещали този мъж. Багу — най-висшестоящият от генералите. Изглежда се бе отпуснал в стол, който все още не се бе появил напълно. Когато мъглата прие цвета на плътта му, генералът се изправи.

— Накарахте ме да чакам. Звярът кръжа известно време над облаците — заяви той.

— Кой е това? — запита Дийкън, удивен от магията, на която ставаше свидетел.

— Генерал Багу — отвърна сам мъжът. — Ти трябва да си най-новият трън в очите ми. Човекът, достатъчно глупав да се събере с Избраните.

— Невероятно! Илюзия, съчетана с комуникация… брилянтно — възхити се младежът.

— Слушайте, Избрани! Убеден съм, че знаете много за мен — но ви уверявам, че аз притежавам далеч по-голяма информация за вас. За някои събирам сведения още от времето на раждането ви.

Притеснявах се, че сте се сработили добре в качеството си на екип, но сега виждам, че тревогите ми са били неоправдани. Всички преследвате обща кауза, но всеки е движен от различен мотив. Гневът ви е фокусиран върху мен, защото смятате, че поражението ми ще ви доведе до жадуваната от вас цел. Грешите. Не аз стоя на пътя на желанията ви — глупавите ви възгледи го правят. Аз съм единственият, който може да ви предостави всичко, което искате. В замяна изисквам единствено да положите оръжие и да ми позволите да довърша работата си — или, ако предпочитате, да се присъедините към мен и да се погрижите за безкръвен край.

— Не го слушайте! — изкрещя Миранда.

— Магьосницата… Какво искаш? Край на войната, може би съчетан с щипка отмъщение за това, което родината ти е трябвало да изтърпи. Наистина ли вярваш, че на бранта ще бъде сложен край с убиването ми? Други ще заемат мястото ми, уверявам те, а те на свой ред ще бъдат заменени от трети. Виниш д’кароните за поддържането на войната, но твоите сънародници и хората от Тресори позволяват да продължава. Присъедини се към мен и ти обещавам, че бранта ще приключи още утре. Ще издам заповед за прекратяване на военните действия. Ще започнат преговори. Ако се присъединиш към мен, следващата капка кръв ще бъде последната — каза Багу.

— Никога не би сторил подобно нещо — отговори девойката.

— Откъде си толкова сигурна? Убедена до такава степен, че да позволиш още няколко поколения да бъдат посечени, наместо да ми се довериш? Или си позволила патологичното недоверие на асасина да отрови ума ти?

Миранда мълчеше. Багу се обърна към Лейн.

— Ами ти, асасине. Теб дори не те е грижа за войната, не е ли така? Искаш смъртта ни, защото заплашваме скъпоценния експеримент зад гърба ти. Ти също виниш несправедливо. Не ние избивахме вида ти. Вършеха го човеците, елфите и всеки, който гледаше на тях като на нещо по-низше и опасно. Дори и да избиеш д’кароните до крак, истинските убийци на вида ти ще останат, както и заплахата. Прие Айви за такава като теб, а тя дори не е завършена. Създадохме я, за да предоставим още една глътка въздух на вида ти, а в отговор ти дириш унищожението ни? Последвай думите ми и ще накарам Димънт да възкреси вида ти. Отново ще има стотици — хиляди — като теб — предложи Багу.

— Не сте ме създали! Не си спомням всичко, но зная, че невинаги съм била такава — отвърна Айви, придружена от червен проблясък. — Някой да ми даде оръжие! Ще му дам да се разбере!

— Експериментът. Твоята мотивация е по-трудна за определяне. Отмъщение заради изменянето ти ли дириш? Или просто искаш да останеш с тях, защото няма къде другаде да идеш? Това е без значение — от поражението ни не ще спечелиш нищо, но ще изгубиш много. Всички, познавали те в предишния ти вид, са вече мъртви. Ако дириш отговори, върни се сред нас. Ние и само ние сме в състояние да ти ги предоставим.