Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Ами ти? Какво би могъл да принесеш към каузата, освен изненадващо реалистичната преценка на стойността си?

— По принцип смятам мистичните си умения за главно преимущество, но в присъствието на същество като теб не бих си и помислил да го изтъквам. Обаче съм постигнал известен напредък с разгадаването на д’каронския език, както и част от специфичната им магия. Смятам, че това ще ни бъде от голяма полза — рече Дийкън.

— Съмнявам се — отвърна Етер.

— Картата — изрече Лейн.

— Да, разбира се — каза младежът, бързо изваждайки сгънатото парче пергамент.

Бе разгъната пред Лейн и малтропът започна да я оглежда.

— Тези символи показват д’каронските фортове. Вече съм убеден в това. Тези знаци пък показват някаква система за аранжиране, приоритет или ценност, а ето тези са свързани с класификация. Още не съм разшифровал напълно значението им. Този символ е идентификатор — не е име, а някакъв тип обозначение. Успях да определя, че д’кароните смятат Северната столица за ключова позиция, но тя е втора по важност — отстъпва пред нещо, което се намира на известно разстояние на север от нея — обясни Дийкън.

Пръстът на Лейн се плъзна по картата. В ума си малтропът отброяваше дните, сравнявайки трудността на терена с вероятността да бъдат открити. Помнеше, че в годините си на бродене е попадал на множество от нанесените върху картата фортове. Сам не му се бе налагало да се притеснява за тях, но сега, с останалите… и то когато бяха активно дирени… Не можеше да рискува да се доближава до някой форт. Това го оставяше с тъничък проход между градовете и укрепленията, на места приближаващ се опасно и до двете.

Дийкън забеляза пътя, който малтропът планираше. Беше наясно с желанието на Лейн да отведе Айви в безопасност, измъквайки я на юг, от другата страна на фронта — в безопасност от д’кароните.

— Зная, че се тревожиш за Айви. Ако наистина е Избрана, то мястото й е до теб. Не можеш да я оставиш и да се надяваш на успех. Трябва да се довериш на съдбата — настоя Дийкън.

— Съдбата е сторила предостатъчно за вида ми — заяви Лейн.

— Остави го. Каза, че си открил нещо относно магията им. Какво смяташ, че си узнал? — запита метаморфът.

— О, да — рече младежът, присядайки на земята и започвайки да тършува из торбата. — Споменах за това на Миранда. Тези кристали имат уникалното свойство да привличат в себе си източника на мана — душите на живите, дори и елементалните източници. Веднъж изпълнени, могат да се подлагат на обработка, така че при счупване използват насъбраната енергия, за да доведат до искания ефект. Също така е възможно да служат като източник, предоставящ откраднатата от тях енергия — чрез преход с руни, друг кристал или дори някое от творенията на Димънт. От бележките относно последните стигнах до заключението…

— Да, зная. Чудовищата биват захранвани от кристали. Запозната съм с творенията му — каза Етер, губейки интерес.

— Но най-притеснителното нещо относно магията им е следното: нашите заклинания само пренасочват различните съществуващи сили, което позволява магически кръговрат. Д’каронските магии на практика ги поглъщат, конвертирайки маната изцяло в желания ефект, при което преливане няма как да възникне. Всяко тяхно заклинание нарушава баланса. Ако подобни магии бяха рядкост, времето би поправило щетите, но ако продължат…

Изражението на Етер стана далеч по-сериозно.

— Убеден ли си в това? — запита тя.

— Със сигурност — увери я той.

Избраната доловимо се разгневи.

— Нямат край мерзостите, с които засипват света — просъска тя. — Какво още си научил от кабинета на Димънт? Какво още си взел?

Дийкън бавно започна да изпразва съдържанието на торбата си. Повечето от трофеите предизвикваха погнусата й, но един привлече нейното внимание. Кутия, пълна със стъкленици. Всяка бе отбелязана с една-две думи на д’каронски език. Етер извади една, отвори я и погледна съдържащата се вътре течност.

— Кръв — рече тя. — Лъвска.

Всяка стъкленица съдържаше кръвна проба от различно създание — с изключение на по-дребните същества, които бяха консервирани направо вътре. Етер систематично провери всички проби. Важността на подобна принадлежност бе неописуема — позволяваше й бързо да приема разнообразни форми. Още едно оръжие в арсенала й. Нищо от останалите неща не я заинтересува.

След като прегледа стъклениците, Етер ги прибра обратно в кутията и я подаде на Дийкън. Когато бе върната обратно, младежът извади книгата и стилуса си, усърдно започвайки да разпитва Избраната за характера и степента, в която се простираха силите й. Вероятно от обзелото я желание да чуе още от безкрайните хвалби, които той изливаше по неин адрес, тя му угоди, но търпението й се изчерпа бързо, последвано от заповед да замълчи. Дийкън й благодари и се зае да обработва записаното. Може би час измина в пълно мълчание, прекъсвано единствено от приглушеното шумолене на северната нощ и драскането на Дийкъновия стилус.