Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Да, добре обмислено извинение — жилна го Багу. — Имате ли нещо полезно, което да добавите?

— Не се държат като герои. Разрушиха форта. Бият се със злоба. Не смятам, че бихме могли да разчитаме на обединението им в името на честта — предупреди Димънт.

— На една от тях ще можем — намеси се млад, уверен, но съвсем несвойствен глас. Гласът на момченцето, чието тяло понастоящем бе обитавано от Епидим. — Миранда има силни принципи.

— Ако говорите за човека, тя не е нито Избрана, нито сред живите — напомни му Димънт.

— Две грешни твърдения. Без значение дали преди е била Избрана или не, вече е такава. И е съвсем жива. Това не е най-лошото. Бързо се превръща в значителен противник, особено с партньора, когото си е довела — контрира Епидим.

— Казвате, че си има партньор? — настойчиво запита Багу.

— Не е Избран! — разясни дребният генерал. — Мъж, още един човек. Със сигурност не е Избран, но притежава забележителни умения. Ще трябва да събера повече информация за него, но магиите му бяха уникални и доста ефикасни.

— Не си правете труда. Щом не е Избран, убийте го — колкото се може по-скоро — нареди Багу. — Освен ако… Тригора не е била с вас. Тя присъстваше ли, когато…

— Не. Отстраних я преди появата на Миранда. Условията за Свръхсъсредоточието не бяха идеални — отвърна Епидим. — Не беше доволна.

— Да. Беше доста многословна в оплакванията си — припомни си генерал Багу.

Говореха за Тригора Телоран. Изключително ловък четец на следи и командир, тя бе най-нисшестоящата от генералите, въпреки елфическия си произход. Ставаше все по-недоволна от решението на Багу да я държи далеч от фронта, където смяташе, че уменията й щяха да допринесат най-голяма полза. Това налагаше останалите да я държат още по-изкъсо.

— Има проблем — продължи Епидим.

Пръстите на Багу се допряха до слепоочието му, а пристъп на и без това пламтящия му гняв за миг скриви лицето му.

— Какъв? — изръмжа през стиснати зъби.

— Лейн се опитва да отведе питомката на Димънт в Тресор. Ако очакваме да се отървем веднъж завинаги от Избраните, трябва да се погрижим Свръхсъсредоточието да се състои, а това няма как да се случи, ако Айви се намира на юг — припомни младият алебардоносец.

— Така е. Ситуацията заплашва да се изплъзне от контрол. Димънт, въпреки последователните и ощетяващи провали, ще ви дам нов шанс. Ще получите всички изискани ресурси. Искам нещо, което да не могат да надвият. Епидим, сработили са се прекалено добре. Погрижете се за това, но не забравяйте, че са ни нужни на едно и също място по едно и също време — заповяда Багу.

— Интригуващо. Ако разбирам нареждането ви правилно, изисквате от мен да разруша съдружието им, като същевременно запазя компанията им.

— Направете го — просъска главнокомандващият.

След като получиха заповедите си, двама от генералите напуснаха стаята. Багу остана, дърпайки още веднъж от лулата си, преди да излезе на свой ред.

Дийкън отчаяно се опитваше да се унесе, но сънят не идваше, прогонен от реализацията за близостта на подобни легендарни фигури, очаквани още отпреди да бъде роден.

Етер, очевидно доволна от степента, в която се бе възстановила, напусна пламъците и прие човешкия си облик.

— Втори човек. Подобаваща замяна за гущера, който изгубихме — с отврат изрече Етер, визирайки дракончето на име Мин, което бе скъп другар на Миранда, докато едно сражение не отне живота му. — Упоритото й разчитане на по-нисши същества е отвратително, а и представлява заплаха за всички ни. Колко ли ще ни забави този, преди да бъде унищожен?

— Ще сторя всичко по силите си, за да съм ви от полза — отговори Дийкън, отваряйки очи от поредния провален опит да заспи. — И почтително бих желал да помоля да не виниш Миранда за евентуалните забавяния или проблеми, които е възможно да причиня. Тя наистина е изключително загрижена за останалите. Макар да не мога да проумея защо в твоите очи това е недостатък, уверявам те, че в този случай изборът да я последвам бе мой.

— Не се намираш в позицията да отправяш изисквания, човеко — каза Етер. Гласът й бе лишен от каквато и да било извинителна нотка.

— Със сигурност е така — съгласи се Дийкън, след което колебливо додаде. — Но като пряк свидетел на забележителния напредък, показан от Миранда по време на обучението й, не смятам за справедливо или правилно на нея да се гледа като на нещо различно от приносител на полза. Тя е забележителна личност.