Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Не искам да се превърна в типа човек, вършещ това с лекота — промълви девойката, сълзите в очите й заплашващи да пролазят по бузите.

— Не се заблуждавай — рече Лейн.

Всички очи се извърнаха към него.

— Никога не започваш да го вършиш с лекота. Изисква се огромно усилие да отнемеш живот. Единствената промяна е по-ясното усещане кога трябва да бъде сторено. Това прави решението по-бързо, а не по-лесно.

От всички присъстващи, Лейн бе най-запознат с въпросната област. В крайна сметка бе асасин. Понякога Миранда се чудеше що за създание би вършило подобно нещо. Имаше ли изобщо сърце? Изпитваше ли някаква вина, някаква болка, когато отнема живот? Това бе първата утвърдителна догадка, която й бе предоставена. Докато осъзнаваше изреченото, Етер излезе от пламъците и заговори. Както винаги, словата й далеч не можеха да се определят като полезни.

— Пък и следващата смърт, която ще произтече от ръцете ти, вече е определена — изтърси тя, докато отново приемаше човешкия си облик.

— Етер, кога ще се научиш, че не трябва въобще да си отваряш устата? — вбесена запита Айви.

— Игнорирайте ме, щом трябва, но всяко създание без белег, свиващо се в скута на Миранда, е обречено — небрежно подхвърли Етер.

— Да не си посмяла да говориш за смъртта му! — изфуча Миранда, хвърляйки се към нея.

Айви се намери в необичайната роля да удържа приятелката си.

— Успокой се. Всичко е наред. Знаеш, че тя е прекалено глупава, за да знае какво говори.

Етер се намръщи и се приготви да отговори, но Дийкън я изпревари.

— Етер вероятно е права — отбеляза той.

Айви объркано го погледна.

— Не си длъжен да се съгласяваш с всичко, което тя каже — изпуфтя женският малтроп.

— Пророчеството никъде не споменава изрично за смъртта на придружаващите смъртни, но фразата „дела, които никой смъртен не би оцелял“ се среща често. Повечето от интерпретациите дори определят, че един от Избраните няма да оцелее. Не тая илюзии, че съм нещо повече от обикновен смъртен. Като такъв трябва да приема значителната вероятност да умра.

— Няма да го позволява. Не ме интересува срещу какво ще се изправим. Няма да позволя да умреш! — твърдо заяви Миранда.

— Това е… — поде Етер.

— Затвори си устата, преди той отново да се е съгласил с теб! Ти също, Дийкън! Нито думица! Всички просто замълчете за малко! — властно нареди Айви.

Етер скръсти ръце и се обърна към Лейн.

— Несъмнено си съгласен с… — понечи метаморфът.

— Тишина — прекъсна я той.

Когато Етер неохотно се подчини, Айви кръстоса ръце пред гърдите си и изпуфтя триумфално. Веднъж тя бе овладяла емоциите на останалите. Напрежението се разпръскваше бавно. Женският малтроп прецени, че това също се нуждае от промяна. Взе книгата и стилуса на Дийкън, правейки му знак да седне до Миранда.

— Искам да ви покажа колко добър художник съм, така че ми помогнете, като си лепнете усмивки. Ще се получи много по-добре, ако и двамата изглеждате щастливи — рече тя, намествайки ги внимателно, поставяйки Дийкъновата ръка върху рамото на Миранда.

— Не знаех, че си художник, Айви — отбеляза Миранда.

— О, да, и то отличен. Трябва да видиш какво… — енергично заговори Дийкън.

— Шт. И гледайте към мен. Няма да отнеме дълго време. Ще видите на какво съм способна, когато не се клатушкам върху конски гръб — рече Айви.

След няколко минути и след дребни намествания и напътствия, тя бе готова. Скицата бе смайваща, дори и ако се игнорираше факта, че бе нарисувана за отрицателно време. Отличаваше се с удивителен детайл, като същевременно притежаваше и стил. Портретът целеше не само да покаже как изглеждат двамата, но и кои са — и бе изпълнил целта си по възхитителен начин. Айви подписа рисунката и сетне се обърна към Лейн и Етер.

— Така и така съм почнала, не пречи да нарисувам и другите пиленца — отбеляза тя, настанявайки се пред двамата Избрани и бързо впускайки се в работа.

— Пиленца? — попита Миранда.

— О, ти не знаеш? Етер е влюбена в Лейн — подсмихна се Айви, докато работеше.

— Зверчето не знае какво говори — възрази метаморфът.

— Даде разрешение на Лейн да обича нея вместо мен — изсумтя Айви.

— Предлагах му алтернатива, за да не се разсейва с теб — просъска Етер.

— Е, изглежда алтернативата не му е допаднала — женският малтроп отново се изкикоти.

— Айви, не е хубаво да се присмиваш — смъмри я Миранда, същевременно полагайки усилия да не прихне.

В действителност този кратък поглед към истинската същина на Етер накара Миранда да я зауважава в далеч по-голяма степен. В крайна сметка двете не бяха толкова различни. По времето, когато и втората скица бе готова, настроението се бе повишило значително. Етер, естествено, бе потънала в разгневено мълчание, но изреченото от нея бе почти забравено. Рисунката на другите двама Избрани бе дори по-забележителна от първата. Мълчаливото достойнство и благородство на Лейн се долавяха непогрешимо, а надменността и изменчивата природа на Етер по някакъв начин атакуваха сетивата на наблюдателя.