Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Ако можеше да сториш това… досега щеше да си го направила — изрече Лейн, който вече бе започнал да се изморява от спринтирането. — Само аз мога да я защитавам… ако е край мен. Единственият начин да остане в безопасност… от д’кароните… е те да изчезнат… завинаги.

Етер продължи да сипе молби, почти изпадайки в отчаяние, но асасинът замълча. За няколко часа ги отведе на по-голямо разстояние, отколкото бяха прекосили при вчерашния ден пътуване.

Отправяха се към проход в планините, отстоящ на юг. Картата показваше, че той отвежда до голям и важен път, който се простираше по дължината на планинската верига. Миранда бе прекарала целия си живот на север, но нито бе чувала, нито виждала този друм. Дори наличието му върху картата не я убеждаваше. Стойността и усилието, нужни за поддръжката на подобен път, правеха дори самото предложение за прокарването му пълна лудост.

Когато най-сетне спряха да почиват — нещо, което трябваше да са сторили преди много време, Лейн пропусна лова, влизайки в транса си и остави останалите да се задоволят с нищожните провизии и остатъците, които изядоха край също толкова нищожен огън. Наместо да се възползва от пламъците както обичайно, Етер седеше мрачно край асасина, вперила бесния си поглед към Айви, която бе приседнала до Лейн, отпускайки глава на рамото му. Миранда се готвеше да се унесе, когато забеляза, че Дийкън се рови из книга, наместо да стори същото.

— Дийкън, това може да почака. Трябва ти почивка — посъветва го девойката.

— Зная, но… Не мога да се откъсна. Толкова е… ново, толкова различно — рече той, вдигайки очи за миг, преди отново да ги върне върху страниците.

— Какво искаш да кажеш? — попита Миранда.

— След като Айви попълни повечето от празнините ми в разбирането на езика, сега мога да чета книгата със заклинания. Никога не съм виждал нещо, което дори да се доближава до тематиката, която тази книга засяга.

— Как е възможно това? Мислех, че колегите ти са най-добрите в съответните области. Как може да съществува нещо, което никога не си виждал? — зачуди се момичето.

— Както знаеш, съществуват редица практики, на които съмагьосниците ми от Ентуел не гледат с добро око. По случайност съм най-големият авторитет във… всички от тях. Но съществуват две, които са стриктно забранени да бъдат изпълнявани и дори по-задълбочено теоретизирани. Първата от тях касае всяко действие, което може да оказва влияние върху минали събития — пътуването във времето и подобни неща. Втората се отнася до всяко действие, което влиза в контакт с друго реалностно поле — призоваването на създания, отварянето на портали, дори комуникация. Тези д’карони… базират цялата си магия върху втората от тези забранени практики. В книгата се споменава фрагмент от заклинание за отваряне на проход към друг свят, представено с огромна почит. За тях е почти нещо като молитва.

— Защо подобни области са били забранени в Ентуел? — поинтересува се момичето.

— Старейшините са били наясно, че заплахата, срещу която трябва да се изправят Избраните, идва от друг свят. Вярвали са, че въпросната заплаха може да бъде предотвратена, а ако не друго, то поне забавена, ако никакъв контакт с други реалности не бъде осъществен. Очевидно съдбата не може да бъде толкова лесно заобиколена. И сега не разполагам със знание как да противодействам. Макар че мога да съставя магията за отваряне на портал, използвайки описаната тук част, не мога да съставя заклинание за затваряне. Възможно е… да няма начин за затварянето.

— Трябва да има.

— Не съм толкова сигурен. Помниш ли, когато Епидим избяга от града? Отвори портал, който се затвори след него и запрати ударна вълна. Не мисля, че това беше умишлен ефект от заклинанието. Приличаше на сблъсък, сякаш волята на магията й бе отнета, преди да е успяла да приключи. Ударът представляваше единствено оставащата магия, която се разпръскваше.

— Не разбирам — отвърна Миранда.

— Аз също, не и изцяло, но… щом като даден портал бъде отворен докрай, не мисля, че дори те знаят как да го затворят — нервно рече Дийкън.

— Смяташ ли, че подобен портал вече съществува?

— От записките на Димънт изглежда, че близниците, драгойлите — всичко, срещу което се изправяхме досега — са били проектирани и създадени в този свят… но самите генерали все някак трябва да са се озовали тук — мрачно заяви той.

Страховита мисъл, която щеше да прави компания на Миранда за през нощта. Но не бе достатъчна, за да надвие изтощението й.