Джоузеф Лало - Битката при Верил

Когато мъглата на съня я обгърна, девойката се озова на познато място. Тъмно поле. Никакво небе, никакви дървета. Край нея фучеше леден вятър. Някъде в далечината проблясваше неясна светлина. Миранда се уви по-плътно и закрачи към нея. Земята ставаше камениста и все по-оплетена с гъсти, бодливи лиани. Сякаш бе крачила часове, когато най-накрая достигна източника на светлината. Огромна, потъмняла метална структура. Безнадеждно оплетена от трънливите пипала, на места украсена с натрошено стъкло. Във вътрешността й пламък се бе вкопчил в омаслен парцал.

Девойката отстъпи назад и огледа огромната купчина метал. Бе изкривена, почти неразгадаема, но бавно бе разпозната. Фенер. Масивен, разкривен, но бе невъзможно да бъде сбъркан. Студът се усили. Миранда пристъпи по-близо, дирейки някаква топлина от пламъка. Внезапно отекна някакво проскърцване. Лианите започнаха да пълзят по метала, пристягайки го по-силно. Нещо й каза, че не бива да допуска това. Източникът на светлината не биваше да остане пленен. Шиповете раздираха ръцете й и не искаха да отстъпят. Пламъкът засъска и запремигва, сипейки искри. Един въглен докосна зеленикавото пипало и огънят се разпростря. Останалите лиани потръпнаха и се оттеглиха. Огънят засия — светлината му внезапно ослепителна, огрявайки полето.

Очите на Миранда се отвориха. Отново се намираше сред останалите. Сънят бе ярък и плътен. Черното поле и преди се бе промъквало в сънищата й, но от известно време виденията с него не я бяха преследвали. Мълчаливо се надяваше завръщането му да е било инцидентно. Вледеняващият пейзаж от мората правеше гората да изглежда дружелюбно и приятно място. Лейн довършваше прясно уловен дивеч. Айви бе опряла гръб на едно дърво, ентусиазирано довършвайки своя дял. Дийкън не беше помръднал. Навсякъде около него бяха пръснати страници, очите му бяха зачервени. Бе очевидно, че не е спал.

— Дийкън, цяла нощ ли си будувал? — попита Миранда.

— Мм? О, будна си. Беше ден, а не нощ, но да — отвърна младежът.

— Откри ли нещо?

— Много малко. Установих, че ако съществуват някакви противодействащи заклинания, то те не са част от практиката им. Те… те не премахват ефектите от работата си. Създават заклинания, които да извършват някакво действие и да са завършени. Ако приключването не е имплицитно заложено в дадена магия, то тя не приключва. Никога не съм виждал подобно нещо — изрече Дийкън.

— И няма начин да бъдат спрени?

— Има разни начини. Може да бъде отнет източникът на силата. Може заклинанието да бъде превърнато в недовършено. Може би… може би е възможно изграждането на противодействие, но то трябва да бъде конструирано от нулата. И трябва да бъде приложено със сила, най-малко равна на първоначалното заклинание. Освен ако противодействието не е зле изработено, каквото със сигурност ще бъде. В този случай изискващата се сила е далеч по-голяма.

Гласът му бе нервен, потрепващ. Сякаш собствените му думи го ужасяваха.

— Ако това е нужно, тогава ще бъде сторено — каза девойката.

— Но изискващата се сила за единичен портал е значителна. Може и да успея сам. Ако порталът е много по-голям, вероятно — вероятно — Айви, Етер, ти и аз може да успеем да го затворим. Но ако е мащабен… — той потръпна.

Миранда постави ръка върху рамото му.

— Дийкън, когато времето настъпи, ще сторим всичко по силите си. Съдбата ще се заеме с останалото.

— Яжте. Скоро трябва да вървим — прекъсна ги Лейн, подхвърляйки им техния пай.

Снежен заек. И то вече опечен.

— Опитайте го! Лейн ми позволи да го сготвя! Смятам, че свърших отлична работа! — изчурулика Айви.

Миранда и Дийкън се подкрепиха. Месото бе почти сурово, но ставаше за ядене. Въпреки това и двамата заявиха, че е превъзходно. Похвалата на Дийкън бе внимателно оформена, за да избегне открита лъжа, а дипломатичността му бе посрещната с топло сияние и идентична усмивка. Лейн се приготви, а яздещите заеха местата си по седлата, но преди да са успели да потеглят, Айви се обърна на юг.

— Надушвате ли това? — попита тя.

Лейн се извърна.

— Останете тук… присъединете се към мен на мястото, където проходът прелива в пътя… бъдете предпазливи. После ще ми разкажете какво сте узнали. Айви, Етер, след мен — нареди асасинът.

— Чакай, какво става? — възпротиви се Айви.

— Просто върви с Лейн. Ще ви последваме след миг — рече Миранда.

Айви неохотно го стори, следвана от фучащата Етер.

— Какво ще правим сега? — попита Дийкън.