Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Чакаме — отвърна спътницата му.

Не се наложи да чакат дълго. Скоро доловиха далечния екот на копита. Бяха доста, може би дузина. Миранда напрегнато изчакваше. Първият от конниците вече изникваше пред нея. Девойката взе жезъла си и си пое дълбоко дъх. Когато се приближиха до все още неугасения огън, момичето изпусна поетия въздух в знак на облекчение.

— Кая! — викна магьосницата.

— Миранда?

Това наистина беше тя — отдадената на каузата водачка на бунтовническата група, наречена Подроние. Пътищата на Миранда неведнъж се бяха пресичали с тези бегълци от закона, които се противопоставяха на войната. И двете страни бяха извличали полза от тези срещи. Кая скочи от коня си, сграбчвайки ръката на девойката и потупвайки я силно по гърба. Останалите също се приближиха сред светлината. Сред тях бе Тус, заместникът на Кая, който притежаваше тялото, нрава и словото на бик.

Другите бяха непознати на Миранда. Изглеждаха точно според очакваното — смесена група мъже и жени, прекалено стари, прекалено млади или прекалено немощни да се сражават. Онези, които още не бяха отмъкнати от Съглашенската армия — от които войната бе отнела прекалено много, за да й позволят да продължи. Любопитно, въпреки че девойката не познаваше когото и да е от тях, всички те я разпознаха моментално.

— Наистина си ти. Трябваше да се досетя, че не би се скрила. Не и най-големият трън в очите на Съглашението от началото на войната — гордо рече Кая. — Преследват ли те?

— Много вероятно — отговори Миранда.

Останалите заликуваха.

— Знаех си! Тус, прав беше да я искаш за жена — усмихнато каза водачката на Подронието.

Изражението на Дийкън преля в объркано и леко напрегнато.

— Какво те води насам? — поинтересува се Кая.

— Ще ми се да имах времето да ти разкажа — отвърна Миранда.

— Бързаш? Нещо, с което да помогнем? — предложи водителката с намигване.

— Несъмнено би било от полза, но останалите, с които работя, не са особено възприемчиви към други — каза девойката.

— Такива са асасините — кимна Кая.

Този път променилото се изражение принадлежеше на Миранда. Откъде би могла тя да знае за Лейн?

— Какво… какво каза? — запита момичето.

— Предполагам още не си ги видяла. Тус, дай едно от обявленията — нареди водачката.

Тус измъкна голям постер, върху който бяха изобразени Миранда, Лейн, Айви и човешката форма на Етер. Всяка фигура бе съпроводена от кратко описание. За залавянето на всеки от изографисаните бе обявена награда, като се подчертаваше нуждата да бъдат предадени живи. Също така дебело бе подчертано, че те представляват огромен риск, така че никакви усилия по залавянето им не бива да бъдат щадени. Очите на Миранда се задържаха върху текста, съпровождащ Айви. Имаше няколко изречения допълнителна информация, което не бе изненадващо. Изненадващо бе съдържанието им. То говореше за историята й…

— Разлепили са ги из всеки град — каза Кая, изтръгвайки я от мислите й. — Не бях виждала такова нещо. Естествено, опитваме се да ги разкараме. Последното нещо, което хората трябва да узнаят, е, че работиш с Червената сянка, но дори и с половината Подроние, ангажирано с тази задача, пак не смогваме — залепват ги отново. Започнаха да изникват преди няколко дни.

Миранда мрачно й подаде плаката, но Кая побутна ръката й.

— Задръж го. Имаме повече от стотина. Тези отлични новобранци успяха да заловят една черна каруца с тях. Виждам, че спътникът ти не е описан — вметна Кая, поглеждайки към Дийкън. — Нов член на Мирандиното опълчение? Или си заложник?

— Определено съм част. Казвам се Дийкън — бързо отвърна младежът, прибирайки обявлението в бездънната си торбица.

— Е, Дийкън, радвам се, че си на наша страна. Щом Миранда те е избрала да се сражаваш край нея, убедена съм, че от теб ще има полза. И като стана дума за ползи, макар да съм наясно, че в настоящия момент за вас ще е по-добре да сте без нас, ние не бихме могли да кажем същото — рече водачката. — Току-що преместихме Уолоф.

— Как успяхте? — попита Миранда.

— Няколко седмици убеждаване и още няколко мъкнене на книги. Във всеки случай, ще минат месеци, преди да разполагаме с нов мистичен целител, а уменията на клириците ни са доста ограничени.

— Кая… — поде девойката.

— Зная, че си се заплела в нещо по-важно, но мисля, че можеш да отделиш няколко мига, за да се погрижиш за присъстващите войници. Междувременно може и да си кажеш мнението за настоящите ни методи — каза Кая, откачайки манерка от колана си.