Джоузеф Лало - Битката при Верил

— Да… поне за следващите няколко минути — отбеляза генералът.

— Наясно съм, че спомените от живота имат склонността бързо да напускат вида ти, но несъмнено помниш всички останали портали. Както и какво се случва при затварянето им — смъмри Епидим.

Миранда започна да човърка из мислите си. Не й се наложи да търси бързо. Образите на вълните сурова енергия изникнаха почти веднага.

— Не — ужасено промълви тя.

— Да. Споменах, че затворилите порталите светове вече не съществуват. Както е видно, не съм имал възможността да наблюдавам, но ударната вълна от портал с този размер трябва да е същинско чудо — гавреше се черната форма.

Епидим изчезна. Остатъците от Миранда се съсредоточиха. Смъртта можеше да почака. Бавно започна да си проправя път към тялото си. Физическата форма започна да се бори.

Мин рязко вдигна глава. Приятелката й издаваше ужасни, задавени звуци, сякаш се опитваше да си поеме дъх в дробове, които вече не бяха в състояние да го задържат. Счупените кристали в жезъла й засияха, когато пръснатият й ум се събра в нестабилен фокус. На насечени откъслеци, целителните заклинания започнаха да разсичат агонията, захранвайки се от остатъчната енергия, някога протичала през тялото. Когато въздухът най-сетне си проправи път в полувъзстановените дробове, Миранда изкрещя думи, изникнали право от паметта й.

— Победата е прелюдие… бялата стена — изхъхри тя.

— Очевидно съм подценявала човешката форма — възхити се Етер.

Миранда се бореше да продължи да говори, междувременно целена.

— Ударната вълна! Избликът енергия при затварянето на порталите!

Очите на Етер се извърнаха към портала. Създанията напълно бяха спрели да се изливат от него, а все още беснеещата Айви почти бе разчистила долината, оставяйки зад себе си купища парчетии. Мистичният взор на метаморфа съзираше неща, останали невидяни за погледите на останалите. Свързаният с мистичното ум прецени капацитета на затварящия се портал, съпоставяйки го с видяното при затварянето на другите портали. С интуитивно знание на магията, за което Дийкън само можеше да мечтае, Избраната за броени мигове изчисли потенциалната заплаха. Резултатът бе моментален и безпрецедентен. На лицето й изникна изражение на чист ужас.

— Трябва да се махнем. Бързо. БЪРЗО! — изкрещя Етер. В гласа й се долавяше страх. Създанието, неизменно излъчвало ледена и непоклатима увереност, сега се тресеше.

— Трябва да има начин да го спрем. Това — каза Миранда, опирайки се на главата на Мин, за да се изправи на крака, когато възстановяването й започна да се забавя.

— Не! Не разбираш! Не можем да го спрем! Нищо не е в състояние да го стори! Това ще е краят ни, на всички ни! На всичко! — пищеше метаморфът. — Подобна сила… Ще помете целия свят. Такова огромно количество сурова, неоформена магия. Какво оставя зад себе си… не се знае… просто отвратителна произволност. Самият хаос!

От долината долетя задавен вик на ярост — силата на Айви най-сетне я бе напуснала. Полумъртви създания, извадили късмет да избегнат завършващия удар на остриетата й, бавно куцукаха към нея. Миранда мълчаливо се покатери върху Мин и излекува раните й с още от погълнатата енергия. Драконът отново се издигна в небето. Двете се отдалечиха да спасят приятелката си, а Етер се обърна към Лейн.

— Лейн, трябва да вървим! ТРЯБВА! — повтори тя.

Гласът му бе спокоен:

— Ще се изправим срещу това и ако може да бъде спряно, ще го спрем.

— Как може да говориш така? Зная… зная, че гледаш на себе си като на смъртен, а за смъртните гибелта е неизбежност. Когато някой човек умре, губи няколко години. Но ти и аз губим вечността. Трябва да дойдеш с мен. Силата на взрива ще отслабва на разстояние. Ако се отдалечим достатъчно… може… може да съм в състояние да ни защитя — умоляваше Етер.

Мин се стрелна към неподвижната Айви, вдигайки я. Миранда съумя да постави несъзнателното създание върху драконовия гръб. Дезмъровите оръжия избраха точно този миг, за да я свестят — Айви се разбуди с болезнен вик. Когато очите й се спряха над прелитащата отдолу чернота, викът бе последван и от такъв на страх.

— Спокойно, Айви, всичко е наред. Как така се събуди толкова… — запита Миранда, за да бъде прекъсната от объркано изквичаване.

— Ти! ПАК го НАПРАВИ! Мислех те за мъртва! — викна Айви, сръгвайки Миранда в престорен гняв. — Спри да правиш това!

Свестилото се създание прегърна силно магьосницата. За миг девойката се възхити на умението й бързо да приема невъзможните събития, случващи се така често.