Джоузеф Лало - Битката при Верил

Не, това бе работа за нея, за метаморфа и…

— Третото място не е за мен, нали? — попита нервно женският малтроп, докато Миранда и Етер заемаха позиция.

— Нуждаем се от теб — отвърна девойката.

— Но аз не зная магия — скромно каза Айви.

— Нужно е единствено да я изразходваш. Ти си уникално подходяща за това — каза Етер, в чийто тон отново бе надникнало старото й аз.

Айви неохотно зае мястото си пред ръба на триъгълника, сочещ към портала. Трите се хванаха за ръце и притаиха дъх. Не им се наложи да чакат дълго. Дребната, слаба искрица синя светлина премигна в далечината. Мълчаливо бе заменена от ослепителна бяла нишка сияние, което се зараждаше от земята и се простираше към небето, раздирайки облаците. Ивицата се простираше бавно, сякаш самата реалност биваше раздалечавана, за да разкрие някакво място отвъд. Сетне дойде звукът. Едва доловим за слуха, пронизителен и обсебващ, далечен хор, отекващ през измеренията.

Ивицата светлина окъпа цялата планинска верига с неземно сияние. Оцвети облаците в тебеширенобяло, по-ярко от ден. Всички очи в Северната столица се насочиха натам. Местните преустановиха ликуването и възстановяването. В дузина гори из севера горски създания стояха втрещени от гледката. Неспокойните войници на фронта, очакващи заповеди и подкрепления, които отдавна трябваше да са пристигнали, загърбиха другите ратници отвъд границата и загледаха как тънката ивица сияние разбутва облаците.

В Ентуел воини и магове наблюдаваха светлината и чакаха. Само те знаеха какво представлява това. Последното от пророчествата на Черупката.

— Какво е това? Какво има зад мен? — нервно попита Айви, обръщайки се, за да погледне през рамо.

— Не, Айви. Още не — напъти Миранда. — Просто затвори очи и отвори ума си. За сега Етер и аз ще вършим работата.

Двете споменати започнаха да потъват в дълбок фокус. Малкото останала в тях енергия се разпростря и текна помежду им. Границите между съзнанията бавно започнаха да се размиват. Мислите, чувствата и силните страни на всяка от героините се присъединиха към тези на останалите. Плахият ум на Айви се издигна край сложните мисли на Етер и усърдния фокус на Миранда. Подобно на уловена от течение лодка, без да знае как, Айви се усети да помага в изграждането на заклинанието.

Отвъд кръга им, където очертаните окръжност и триъгълник бяха започнали да светят, Мин и Лейн доловиха нещо друго. В светлината на лъча, стелещият се под тях склон сякаш бе оживял. Нечистите форми на излялата се от портала демонска армия ги бяха достигнали. Мин почти с облекчение се хвърли върху ордата. Поне сега ролята й, й бе ясна. Направи няколко крачки по склона, впи нокти в каменистата земя, разпери криле и зачака. Лейн изтегли меча си и последва примера й.

По времето, когато първото от тъмните създания се сблъска с двамата Избрани, ивицата светлина се бе разширила до стена. Повърхността, отдалеч изглеждаща безлична, се надипляше с жилки и издутини. Разстилаше се почти беззвучно, само далечен вой придружаваше плавното, неспирно движение на катаклизма. Опустошаваше цели склонове, протягайки произволни нишки светлина пред себе си, които раздираха земята, предоставяйки страховит пример какво остава зад стената.

Пръст и камък засияваха ослепително и… се променяха. По-голямата част изчезваше. Повече притеснение вдъхваха другите ефекти. На едно място купчина камъни се превърнаха в рояк крилати създания, които се пръснаха. Другаде част от полето се превръщаше във великолепна градина с екзотична флора. Монолитни камъни потичаха по земята. Всякакви произволни, невъобразими ефекти биваха пораждани от размятащите се нишки, скоро след това погълнати от линията, неспирно пълзяща напред.

Една по една, тънки нишки светлина се протегнаха от повърхността на стената, извивайки се из въздуха, докато накрая не се сблъскаха с жезъла на Миранда. Силата започна да се натрупва в трите обединени съзнания. Първоначално акумулирането бе бавно, но с приближаването на стената нишките станаха по-дебели и по-многобройни.

Умът на Миранда работеше над заклинание, използвано десетки пъти преди — щит срещу магия. В миналото се бе оказвал достатъчен, но не и сега. Вероятно нищо не бе достатъчно, но точно в този миг не можеше да си позволи да мисли над това. Модифицира магията, изменяйки я към точния тип енергия, изграждащ стената, и я запрати напред. Повърхността на стената се надипли леко и се огъна навътре. Забави ход, но не спря. Айви и Етер напрягаха сили, за да задържат и разпръснат останалото.