Джоузеф Лало - Битката при Верил

Всичко отвъд думата „върви“ остана нечуто. Айви бясно спринтира към остатъка от приятелите си. Потокът чудовища вече беше гъст, прекалено гъст, за да се опита да се промъква или да ги разсича. Лишена от други възможности, Айви се принуди да притича отгоре им, скачайки от черупка на черупка със същата ловкост, с която някой би прекосил езеро с помощта на подаващи се камъни. Последен скок я отведе в широката празнина около огромното чудовище — разорано бойно поле, из което бяха пръснати останките от демони, недостатъчно разумни или бързи, за да избягат.

Лейн, все още накуцващ от атаките на Багу, си проправи път в пролуката миг по-късно.

— Айви! В каменния кръг! Помогни на баща ми! — викна Миранда, докато Мин се снижаваше и запращаше цялата си инерция към великанското чудовище.

Ударът бе достатъчен да накара чудовището да се олюлее, накланяйки го единствено на един крайник. Айви се покатери по изникналия от земята камък и скочи вътре. За момент любопитно погледна към статуята, на която трябваше да помогне. Земята потрепери от падането на чудовището. Женският малтроп моментално приклекна, намести статуята на раменете си и огледа обграждащата я стена. Това й изглеждаше странно познато. Сниши рамене и тежката форма се приведе напред. Зад нея чудовището се стоварваше с цялата си тежест.

Айви погледна назад, за да види как един чудовищен крайник се нагъва и удря земята. Твърдта се разтърси. Обграждащите камъни, и без това отслабени от предните удари, се напукаха и разцепиха. Айви знаеше, че няма да разполага с по-добра възможност от тази. С цялата сила, на която бе способна, се стрелна към мястото, където камъкът бе най-натрошен.

Разнесе се експлозия на каменни отломки — тъкмо навреме. Чудовището отново се издигаше на крака. Айви затича, тласкана напред от смесицата от припламнал страх и прочувствен дълг. Чуваше ударите на меч зад себе си и тътнежа на нозе навсякъде наоколо. До този момент се бе стрелвала край, над или през вълните чудовища. Сега бяха край нея, пред нея, зад нея. Движеха се с нейната скорост, предоставяйки й първата възможност да огледа по-подробно ужасяващите създания. Нещо дълбоко й напомни, че същият ум, създал тази орда, я бе превърнал в това, което е сега. Прогони тази мисъл.

Лейн неспирно сечеше извисяващата се абоминация, но не отбелязваше никакъв напредък. Чудовището не изпитваше болка, а нанесените по-заплашителни рани моментално се затваряха от магията на Епидим. На всичкото отгоре от портала вече се изливаха същества, значително по-големи от досегашните. Два звяра, сходни на понастоящем използвания от тъмния генерал, бяха пристигнали, извисявайки се със заплашителна готовност да заменят сегашния гостоприемник.

Осъзнавайки безполезността на сегашната си тактика, Лейн се отдръпна, изчезвайки сред потока чудовища.

Мин кръжеше над долината с Миранда, надничаща край врата й. Магьосницата безпомощно наблюдаваше как чудовищата като мравки закриват пейзажа, разстилайки се неспирно, докато накрая земята не изглеждаше покрита с лъскав слой, който леко помръдваше. Нещо трябваше да бъде направено. Порталът трябваше да бъде затворен. Без да се нуждае от много насочвания, Мин зърна Етер и се спусна на земята край нея. Миг по-късно Лейн изникна при тях. Всички очи бяха насочени към Епидим, който настройваше звяра си през потока демони.

— Огън, бързо! — настоя Етер, мигновено и слабо засиявайки в подходящата форма.

Мин се подчини, повече от желанието да изпепели вбесяващото създание, отколкото от намерението да й помогне.

— Това е достатъчно — заяви елементалът след няколко мига пламък, макар че драконът изригна още няколко огнени стълба.

— Как да затворим портала? — попита Лейн.

— Не зная… Д’кароните… или каквото са… магиите им са много сходни. Ще ми се Дийкън да беше тук. Той е по-запознат от мен — мъчително изрече Миранда, гледайки как масивното чудовище се приближава.

— Нямаме време за него. Всяка изминала секунда донася повече от тези отвратителни създания в света. Мястото им не е тук. Погледнете ги. Не се интересуват от нас. Задачата им е да опустошат света ни. Да го завладеят за господарите си.

— Заклинанията. Нямат противодействащи съответствия. Биват създадени с идеята да са постоянни. Единственият начин да ги спрем, е да прекъснем източника на енергия — отнесено каза девойката.

Беше разсеяна. Дълбоко в ума си чуваше глас, долитащ от спомените й. Думите му отекваха сред мислите й, изравяйки образи, които току-що бе видяла и прикачайки се към тях. Трите лъча светлина, черният триъгълник, който служеше за врата — преди много време бе получила неясни предупреждения. Всичко си идваше на мястото, но какво следваше после? Внезапно разбра.