Джоузеф Лало - Битката при Верил

Здесь есть возможность читать онлайн «Джоузеф Лало - Битката при Верил» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: MBG Books, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Битката при Верил: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Битката при Верил»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

empty-line
1
empty-line
3
empty-line
4
— Армията ви е разрушена — провикна се Миранда. — Не. Вашата армия е разрушена. Това бяха Димънтовите играчки. Направени във вашия свят, с вашите ресурси. Д’кароните бяха четирима. Трима, след като Техт е мъртва. А, но вие така и не проумяхте това, нали? Намирам настоящия момент удачен за разяснение. Смятахте, че името на вида ни е д’карон. Грешихте. Д’карон е военен термин. Означава „първа вълна“. Смятахте, че се борите срещу инвазия. Инвазията изобщо не беше започнала — обясни той с усмивка, раздираща душата. Обширното поле чернота над него започна да се набръчква. Облаци се издигаха и сгърчваха, разкривайки мимолетни гледки на неизразими неща. Усмивката на Епидим се разшири. — До този момент — додаде той.
empty-line
9
empty-line
10

Битката при Верил — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Битката при Верил», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Внезапно остър като рапира нокът прокара плитка цепнатина по гърба на Мин. Тя се обърна и откри, че чудовището е увило един от краката около себе си, опитвайки се да приклещи огнения плам. Мин захапа крака, впи нокти в полуовъгления гръб и разпери криле. Огромните платна започнаха да удрят въздуха, накланяйки все повече и без това изгубилото стабилността си създание. Чудовището се замъчи да освободи пленения си крайник, борейки се да заеме по-балансирана позиция. Успя единствено да донесе бърз и неочакван край на съществата край себе си. Накрая се наклони, падайки несигурно. Мин скочи в последния момент и увисна във въздуха. Нестабилното създание се строполи като вързоп суха тръстика и замря, премазано от пълчищата по-дребни същества, които се застинаха през него.

Етер бе приела каменната си форма и усърдно нанасяше удари в една от дългите цепнатини, зейнали в тялото на чудовището, с което се бореше. Черупката на съществото бе удържала на огъня, коствала на метаморфа голямо количество енергия, но пипалцата бяха уязвими. Което означаваше, че само покритието можеше да се противопоставя на атаките й. Трябваше само да направи пробойна.

Чудовището изглежда не разполагаше с очи, като се изключат издутините на края на пипалцата — бе лишено и от уста. Изцяло липсваха традиционните слаби места. В такъв случай трябваше сама да създаде такива. Цялата повърхност на съществото потръпваше под каменните пръсти. Накрая цепнатината се раздели.

Етер се превърна в огън и се издигна във въздуха. Другите цепнатини също се разцепваха, единият край на чудовището се свиваше. Разтвори се като цъфването на някакво отвратително цвете. Ред пипала се замятаха около вътрешността на нещо, което несъмнено представляваше уста. Етер се стрелна вътре.

Мигновено чудовището отново се затвори. Няколко дълги мига нищо не се случи — сетне дойде звукът. Създанието не разполагаше с нужното, за да го издава, но все пак се разнесе — сподавен, съскащ, цвърчащ звук. Бе придружен от сияние, зародило се по цепнатините — сияещо оранжево. Шиповете по повърхността също придобиха това сияние. Накрая то се разпростря по кожата на създанието, което засия изцяло с димящ червен цвят, като хартиен фенер. Светлината започна да гасне — ивици от кожата на чудовището почерняха.

Ослепителна оранжева форма, за миг засенчила с блясъка си дори и портала, изскочи от тялото му и загледа с мрачно задоволство как почернялата черупка се напуква и рони. Огнената снага се превърна в камък и полетя като таран към пълчищата нашественици.

* * *

— Трябваше да ме оставиш на някой от съюзниците си — Етер или Лейн. Някой, който би сторил налагащото се да бъде сторено. А вместо това, ти се заемаш с мен — подразни Епидим, обсипвайки Миранда с мистични атаки, които, за негова лека изненада, тя успяваше да отразява. — Какво ще направиш? Това тяло не е белязано като Избран. Нищо не може да ме прогони от него, докато все още е полезно за целите ми. Като се има предвид, че целта ми е да те измъчвам, уверявам те, че ще оттегля влиянието си, едва когато от баща ти не е останало нищо.

— Не! — изкрещя Миранда, атакувайки.

Протегна ръка и издигна Епидим високо с ума си.

— Ще направя… каквото трябва да направя — изрече девойката през сълзи.

— Мен ли се опитваш да убедиш или себе си? Никого не заблуждаваш — подметна той. — Няма да убиеш собствения си баща. Той е последното нещо, останало в живота ти. Пък и знаеш, че не няма да има полза.

Миранда претърсваше ума си за нещо, с което да е в състояние да изведе баща си от битката. Трябваше да има нещо, което да направи тялото неизползваемо за Епидим, като същевременно го остави непокътнато. Запращаше сън, парализа и дузина други заклинания към генерала, но ги усещаше как гаснат и замират. Изглежда генералът издигаше защити, една по една, които обезсилваха магиите. Побеснелият й ум накрая попадна на нещо, което успя да подейства. По изражението на генерала пролича, че не е подготвен да се защитава срещу това.

— Ама не сме ли умни? — с усилие изрече той.

Първоначално ефектите бяха незабележими. Мятанията му се забавиха. Стана по-тежък. Когато Миранда го спусна обратно на земята, заклинанието се задейства с пълната си сила. Чертите му посивяха. Тялото се превърна в камък. След няколко мига покой скривена сянка се отдели от вкаменената форма. Първо се стрелна към девойката. Сетне дойде напрегнатото и познато усещане от Епидимовите опити да се намести в ума й. Това продължи само един миг. Сетне сянката се стрелна, без усилие строшавайки издигнатия от момичето щит.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Битката при Верил»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Битката при Верил» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Битката при Верил»

Обсуждение, отзывы о книге «Битката при Верил» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x