Джоузеф Лало - Битката при Верил

Магьосницата се втурна подире й, създавайки проход в издигнатите камъни, за да излезе, сетне карайки ги да заемат предишната си позиция, за да защити каменната статуя на баща си, която бе останала вътре.

Айви биваше внимателно насочвана към портала, вече почти го бе достигнала. Димънт се отнасяше с нея предпазливо, сякаш се страхуваше да не я нарани. Затова обграждащите я създания бяха получили нареждане да се отдръпнат. Едно от съществата се приближаваше — и не реагираше на безмълвните му команди.

— Назад! — нареди той.

Чудовището, малка купчина крака и щракащи челюсти, се затича. Димънт ловко измъкна наподобяващ кинжал инструмент от колана си и го издигна. Създанието се сблъска с генерала. Челюстите му първо се сключиха около сияещия извлекател, натрошавайки го. Сетне се извърна и посегна да строши и кристала в другата ръка на Димънт, но острието на Айви го посече по гърба.

И Айви, и създанието нададоха агонизиращ вик. Чудовището се замята, накрая превръщайки се във вятър. Етер отхвърли Айви и се извърна към Димънт, но той бутна контролиращия малтропа кристал сред вихреното тяло на Избраната. Неутолимият кристал започна да я раздира далеч по-интензивно от всички други сфери, срещу които се бе изправяла досега. Започна да се променя в камък и се олюля назад, отнасяйки кристала със себе си, драскайки бясно по втвърдилия се изцяло торс, сключил се около парчето сфера. Когато най-сетне успя да сключи пръсти около него, с последни сили го извади от гърдите си. Но не можа да стори нищо друго и застина с кристала в ръка.

Димънт се изправи на крака и се приближи до парализираната форма. Издърпа кристала от ръката й и бързо се оттегли.

— Унищожете я! — нареди на обгърналите ги чудовища.

Каменната форма моментално бе затрупана от вълна създания.

— Към портала — нареди на Айви.

Тя се обърна, но спря.

— Към портала — нареди Димънт, стискайки кристала.

Нещо не беше наред. Погледна към познатото парче. Светеше по-слабо от обикновено и не бе така прозрачно. Пред очите му то започна да си променя цвета, придобивайки характеристиките на камък — със същия цвят и текстура като тялото на Етер. Миг по-късно се разгради в полъх вятър, съпроводен от сходен, по-голям полъх, бликнал изпод струпалите се създания. Вихърът оформи Етер — с побеснял поглед и истинския кристал в ръце. Със силата на ураган захвърли счупената сияеща сфера, запращайки я почти до южния хоризонт.

Димънтовите очи скочиха върху Айви. Създанието отново бе на себе си, вперила поглед в него, обгръщана от чернота. Преди да е успял да издаде нареждане, устно или мислено, малтропът окачи едно от остриетата си и уви пръсти около гърлото му, издигайки го във въздуха.

— Отзови чудовищата си или ще ти прережа гърлото — просъска тя, обгръщана от чернотата на омразата. Върхът на оръжието в другата й ръка се бе изострил като игла.

— Ако ти не ме убиеш, останалите ще го сторят заради предателството, което ще извърша с това си действие — изхриптя Димънт.

Айви допря острието си до шията му, предизвикала капчица черна кръв.

— Обещавам ти, ще бъде жестоко. Ще бъде мъчение, но пак ще бъде по-добро от това, което заслужаваш.

— Те ще бъдат по-жестоки — успя да изрече генералът.

— Така да бъде — отговори Айви с чудовищно доволство в гласа.

Бавно провлачи оръжието, разширявайки леко цепнатината. Тогава се видя в отражението на изцапаното острие. Видя чернотата в очите си. Лудостта. Махна острието.

— Не… не. Не си струваш. Не си достоен за омразата ми. Няма да ти позволя да ми докараш това. Няма да се превърна в това, което си искал да бъда — обяви Айви.

Извърна се към портала, намиращ се само на няколко крачки от нея, захвърляйки Димънт отвъд границата. Той се изправи на крака. Над главата му се намираше черният триъгълник — преходът между световете.

— Върви! Върни се в чернотата си. Преди да съм си променила мнението — предупреди тя.

— Светът ти е изгубен. Вече не представлява интерес за мен. Не бях прав за теб, експерименте. Ти си пълен провал — отговори Димънт.

С тези думи изчезна, заменяйки формата си с дим, който се изви към портала.

Айви отново се извърна към сражението. На известно разстояние пред нея стоеше Етер, която се мъчеше да придаде солидност на вихрената си форма. С последно усилие успя да се въплъти в човешкия си облик. Разблъсканите от нея чудовища бързо се приближаваха, дори и в отсъствието на господаря си. Айви се втурна към нея, размахвайки бясно остриета, разсекли прекалено глупавите да не отстъпят.