Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Господин Бетелхайм не отхвърлил веднага предложението. Вместо това го обмислил внимателно и задълбочено. Без език повече нямало да може да се оплаква и да заплашва Хектор. Но с парите, които канибалът му обещавал, можел да си построи втора къща на същия парцел и да заживее там, далече от Хектор. Значи повече нямало да има нужда да се оплаква. А и кой друг в селото можел да се похвали с две мраморни къщи със златни куполи?

В този момент, ако господин Бетелхайм би потърсил съвета на фермера Хейуърт, негов стар приятел, той със сигурност би му казал да не приема предложението на канибала. „Щом миризмите на Хектор те безпокоят, ела да живееш при мен — би му предложил Хейуърт. — В къщата ми има повече от достатъчно място.“ Но господин Бетелхайм отдавна прекъснал всякакви връзки с фермера Хейуърт — подобно на всички останали в селото, — а и дори да не било тъй, Бетелхайм бил твърде горд и би предпочел да живее без език, вместо да се свира в сумрачната къщурка на Хейуърт. И тъй, Бетелхайм отишъл при Хектор и му казал: „Добре“.

Хектор извадил извития си нож, който винаги носел на колана.

— Да?

— Да — кимнал Бетелхайм и бързо изплезил език.

Хектор свършил своето дело. Сетне натъпкал устата на Бетелхайм с памук, за да спре кървенето. Отнесъл езика в кухнята, изпържил го в трюфелово олио с щипка сол и го изял. После взел обещаната на Бетелхайм сума, дал я на слугите му и ги освободил. Лишен от крайници и език, и ужасно ядосан, Бетелхайм можел само да се тръшка и сумти на пода. Хектор го вдигнал, изнесъл го навън и го завързал за един прът в сенчестата част на задната градина. Идвал да му дава вода и храна два пъти на ден и подобно на плодовита асма Бетелхайм отглеждал крайници, които Хектор ядял. Не след дълго той се оженил за красива млада канибалка и двамата отгледали сладко канибалско семейство, като всички се изхранвали чудесно от чудатия мъж в градината.

Такава била съдбата на всички селяни — освен на фермера Хейуърт, който запазил крайниците си, живеел в своята малка къщичка и се препитавал от тресавищата, както правел и преди. Не се натрапвал на новите си съседи, нито пък те го безпокоили. Имал всичко, от което се нуждаел, те също.

И живели щастливо до края на дните си.

Имало една принцеса в древното кралство Франкенбург, която пазела чудата тайна — в устата ѝ се криел дълъг раздвоен език, а гърбът ѝ бил обсипан с блещукащи люспи със сърцевидна форма. И тъй като тя се сдобила с тези змийски принадлежности през юношеските си години и отваряла рядко уста от страх да не бъде разкрита, успяла да запази тайната си от всички, освен от личната си прислужница. Дори баща ѝ, кралят, не знаел.

Самотен бил животът на принцесата и тя рядко общувала с когото и да било от страх да не зърнат раздвоения ѝ език. Ала истинският проблем тепърва назрявал — било отредено да се омъжи за принца на Галатия 5 5 Имената на областите са измислени, макар че в някои от версиите на тази история те са заменени с реално съществуващи места. В едно от сказанията Франкенбург е Испания, в друго Галатия е Персия, ала това не променя същината на историята. — Б. ред. . Двамата не се били срещали досега, но красотата ѝ я прославила тъй надалеч, че той склонил на уговорката и предстояло да се срещнат за първи път на сватбения ден, който бързо наближавал. Брачният им съюз щял да укрепи връзките между Франкенбург и Галатия и да осигури просперитет на двата региона, както и договор за взаимопомощ срещу техния омразен общ враг, войнолюбивия управник на Фризия. Принцесата си давала сметка за политическата необходимост на този брак, но изпитвала ужас при мисълта, че принцът ще го разтрогне в мига, когато разкрие тайната ѝ.

— Не берете грижа — успокоявала я любимата ѝ прислужница. — Като види хубавичкото ви личице и опознае доброто ви сърце, ще ви прости за останалото.

— А ако не ми прости? — упорствала принцесата. — Ще изгубим едничката надежда за мир, а аз ще си остана стара мома до края на живота!

Междувременно кралството вече се готвело за царска сватба. Дворецът бил украсен с копринени драперии, придошли изкусни готвачи от всички краища, за да се надпреварват в гозбите. Най-сетне пристигнал и принцът със своята свита. Слязъл от каретата и поздравил сърдечно краля.

— И къде е моята бъдеща булка? — попитал той.

Въвели го в залата за приеми, където принцесата вече го очаквала.

— Принцесо! — провикнал се той. — Вие сте по-красива, отколкото ме караше да вярвам славата ви!