Рансъм Ригс - Приказки за чудатите

— Вие ли сте принцът? — попитала го прислужницата.

— Аз — отвърнал отвратителният човек. — Но щом се чувствам отхвърлен, тялото ми се преобразява в тази пихтиеста, потрепваща маса. Когато накрая майка ми узна, тя нареди да ме затворят тук долу и сега, както виждате, се превърнах в охлюв почти от главата до петите. — Принцът запълзял към решетките на килията, оставяйки след себе си лигава диря. — Но съм сигурен, че скоро ще привикне с мисълта и ще ме пусне да изляза.

Принцесата и нейната прислужница разменили сконфузени погледи.

— Да знаете, имаме за вас добра и лоша новина — заговорила прислужницата. — Лошата е, че майка ви каза на всички, че сте мъртъв.

Принцът започнал да хленчи и да стене, и почти веднага на челото му се появили две потрепващи антени. Сега дори главата му наподобявала охлюв.

— Почакайте! — спряла го прислужницата. — Забравихте добрата новина!

— О, да, забравих — рекъл принцът и антените спрели да растат. — Каква е тя?

— Това е принцесата на Франкенбург — отвърнала прислужницата. Принцесата пристъпила в осветения кръг и за първи път принцът видял невероятната ѝ хубост.

— Вие сте принцеса? — възкликнал той и се облещил.

— Точно така — потвърдила прислужницата. — И е тук, за да ви спаси.

Принцът я изгледал развълнувано.

— Не мога да повярвам! — рекъл той. — Как?

Антените му се прибрали в челото и дори горната част на пихтиестия му торс започнала да придобива формата на рамене. За броени секунди той отново започнал да приема човешка форма.

— Ей така! — казала принцесата и изстреляла поток от разяждаща киселина право в ключалката на килията. Металът взел да съска и дими, докато ключалката се топяла.

Принцът се дръпнал уплашено.

— Какво сте вие? — попитал той.

— Чудата, като вас! — обяснила принцесата. — Когато баща ми узна моята тайна, той също ме затвори. Зная много добре как се чувствате.

Докато говорела, езикът ѝ се стрелкал от устата.

— Ами езикът ви — посочил принцът. — Накрая е… И той ли?

— Това също — принцесата отпуснала едната презрамка на роклята и му показала люспестия си гръб.

— Ясно — поклатил натъжено глава принцът. — Трябваше да се досетя, че е прекалено хубаво, за да е истина.

По бузата му се търкулнала една сълза и почти веднага тялото му отново започнало да се превръща в аморфна маса.

— Защо се натъжихте? — попитала принцесата. — Ние сме идеалната двойка! Заедно ще докажем на родителите си, че не само можем да заживеем в щастлив брачен съюз, но и не е трябвало да ни хвърлят в тъмница. Можем да обединим кралствата си и един ден, може би, да заемем полагащите ни се места на троновете!

— Трябва да сте си изгубили ума! — извикал принцът. — Как бих могъл да ви обикна? Та вие сте отвратителен урод!

Принцесата се сащисала. Не можела да повярва, че чува тези думи.

— О, толкова е унизително! — продължавал да се вайка принцът и антените отново щръкнали на челото му, а лицето му се скрило под пихтиестата маса, която продължила да потрепва и да се тресе, докато ревял без уста.

Принцесата и прислужницата се обърнали със свити сърца и напуснали неблагодарния принц и неговата тъмница.

— Мисля, че завинаги приключих с принцовете — рекла принцесата. — Чудати или не.

Те прекосили отново Великия порой и Безжалостната пустош и се завърнали във Франкенбург, за да открият, че страната претърпяла война с Галатия и Фризия, които се обединили срещу родината им. Кралят бил свален и хвърлен в тъмница и на негово място фризианците поставили да управлява един техен херцог. Тъй като херцогът бил ерген, веднага щом властта му се укрепила и страната се успокоила, започнал да си търси жена. Пратеник на херцога забелязал принцесата, която работела в един хан.

— Ей, вие! — провикнал се той, докато почиствала близката маса. — Херцогът си търси жена.

— Пожелавам му късмет — отвърнала тя. — Не ме интересува.

— Мнението ви няма значение — продължил пратеникът. — Тръгвате незабавно с мен.

— Но аз не съм от знатно потекло! — излъгала тя.

— Това също няма значение. Херцогът нареди да му намерим най-красивото момиче в кралството и това може да сте вие.

По това време принцесата вече гледала на хубостта си като на проклятие.

Дали ѝ красива рокля и я отвели при херцога. Когато зърнала лицето му, по гърба ѝ преминали хладни тръпки. Този фризиански херцог се оказал един от убийците, пратени да видят сметката на баща ѝ — същият, който успял да избяга.