Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Скъпи читателю,

Книгата, която държиш в ръцете си, е предназначена само за чудати. Ако по някаква причина не принадлежиш към редовете на паранормалните — с други думи, не ти се е случвало да се рееш над леглото си посред нощ, защото си забравил да се завържеш за матрака, ако от дланите ти не бликат пламъци в неподходящ момент или ако не дъвчеш храната с уста, примлясваща на тила, — тогава бъди добър незабавно да върнеш тази книга там, откъдето си я взел, и да забравиш за случилото се. Сигурен съм, че ще сметнеш историите, които се съдържат вътре, за странни, потискащи и безкрайно далеч от това, което обичайно харесваш. А и те не са твоя работа.

С цялото си чудато уважение,

Ако си от вида на чудатите — и ако вече си стигнал дотук, в което искрено се надявам, — тогава тази книга едва ли се нуждае от встъпление. Тези истории са неразделна част от твоето израстване и вероятно си ги слушал и повтарял толкова много пъти, че можеш да ги изрецитираш по памет. Но ако си сред онези лишени от късмет същества, които едва наскоро са открили своите чудати способности или са израсли в среда, където чудатата литература не е достъпна, предлагам това кратко пояснение.

„Приказки за чудатите“ е сборник от най-обичаните фолклорни творби. Предавани от поколение на поколение от незапомнени времена, всяко сказание е донякъде истинска история, донякъде легенда, както и поучителен урок за младите чудати. Тези предания идват от различни краища на света, едни като устни разкази, други в писмен вариант, и несъмнено през годините са претърпели немалко промени. Оцелели са до наши дни, защото са били ценени заради ползата, която носят, но и заради нещо повече. Те са преносители на тайно познание. Сред страниците им се спотайват местонахождения на скрити примки, криптирани са самоличностите на важни чудати, има и друга информация, помагаща на чудатите да оцелеят в един враждебен свят. Казвам ви го от личен опит, защото тъкмо благодарение на „Приказките“ пиша сега тези думи. Те спасиха не само моя живот, но и този на моите приятели и на нашата любима имбрин. Аз, Милърд Нълингс, съм живото доказателство за ползата от тези истории, макар да са били написани преди много-много години.

Ето защо се посветих на тяхното съхраняване и разпространение и се заех със задачата да превърна във факт това специално издание, което озаглавих „Приказки за чудатите“. Задача, която без никакво съмнение бе колкото изтощителна, толкова и незадоволителна — изданието, с което аз израснах, бе от три дебели тома с тегло, надхвърлящо това на любимата ми приятелка Бронуин, — докато разказите, които се съдържат тук, са моята любима подборка и аз си позволих да добавя към тях собствените си исторически коментари и разсъждения, за да могат чудатите от целия свят да почерпят от натрупаната от мен мъдрост. Освен това се надявам, че настоящото издание, което е далеч по-компактно от предходните, ще бъде подходящ спътник при всички ваши пътувания и приключения, и може да се окаже също толкова полезно за вас, колкото беше за мен.

Така че, наслаждавайте се на „Приказките“ — в идеалния вариант край пукащ огън, в някоя студена нощ, с похъркваща в нозете ви страхомечка, — но не забравяйте никога за характера на тези сказания и ако ги четете на глас (което горещо препоръчвам), убедете се, че слушателите ви са чудати.

Милърд Нълингс, ескуайър, доктор на науките, бакалавър по медицина, а също редактор и автор на коментарите към това издание

Чудатите от селцето на име Торино мочуре живеели твърде скромно. Те били фермери и макар да не притежавали хубави вещи, а паянтовите им къщурки да били вдигнати от тръстика, били здрави и жизнерадостни и не ламтели за много.

Градините им осигурявали изобилна прехрана и те намирали скромните си домове за разкошни, защото времето в Торино мочуре не било от най-неприятните, а селяците били толкова погълнати от работата си, че мнозина след един ден, прекаран в ровене из тресавищата, имали силици колкото да се проснат вътре и да се оставят на шумовете от мочурището да ги приспят.