Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Въпреки че в онези дни канибалите били богати, те живеели почти в непрестанен глад, тъй като спазвали стриктно закона, та се налагало да водят полугладно съществуване, измъчвани от апетит, който не било лесно да задоволяват. И по всичко изглеждало, че канибалите, пристигнали в Торино мочуре и поели към Мийк, докъдето ги чакал още много път, били обречени на гибел.

Ако узнаят всичко това хората на всяко друго село, било то на чудати или не, те биха вдигнали рамене и биха оставили канибалите да умрат от глад. Ала ториномочурци били хора докрай състрадателни и затуй никой не бил изненадан, когато Хейуърт пристъпил напред, накуцвайки с патериците, и рекъл:

— Тъй стана, че изгубих крак преди няколко дена. Хвърлих го в блатото, но съм сигурен, че ще мога да го намеря, ако вече не са го оглозгали змиорките.

Очите на канибалите светнали.

— Наистина ли ще го направите? — попитала човекоядната жена и отметнала коси от хлътналите си бузи.

Останалите селяци закимали. Хейуърт закуцукал към блатото, измъкнал от калта крака си, като пропъдил навъртащите се наоколо змиорки, и го поднесъл на плато на канибалите.

Един от мъжете му подал кесия с жълтици.

— Какво е това? — попитал Хейуърт.

— Възнаграждение — обяснил канибалът. — Точно толкова, колкото взема от нас кралят.

— Не мога да го приема — поклатил глава Хейуърт, но когато се опитал да върне кесията, канибалът скръстил ръце зад гърба си и се усмихнал.

— Така е справедливо — рекъл той. — Вие ни спасихте живота!

Сетне канибалите се заели да утоляват глада си, а селяните извърнали учтиво глави. Хейуърт отвързал кесията, надзърнал вътре и пребледнял. Не бил виждал толкова пари през целия си живот.

Следващите няколко дни канибалите похапвали и възстановявали сили и когато най-сетне били готови да потеглят за мийкския бряг — сега вече упътени от местните, — селяните се събрали да се сбогуват с тях. За почуда на канибалите в тълпата бил и Хейуърт и той пристъпвал, без да се опира на патерици.

— Не разбирам! — възкликнал един от човекоядните мъже изумено. — Нали вашия крак изядохме!

— Така е! — отвърнал Хейуърт. — Но всеки път, щом някой от жителите на Торино мочуре изгуби крайник, той пораства отново 3 3 Било време — много отдавна, още преди ледниковата епоха, когато чудатите можели да живеят заедно и открито, без страх от преследване. В онези дни чудатите често се разделяли на групи според способностите си, практика, на която в модерни времена не се гледа с добро око, тъй като може да доведе до родова ограниченост и междучудата враждебност. — Б.ред. .

Канибалът го изгледал озадачено, понечил да отвърне нещо, ала размислил и премълчал. После се метнал на коня и препуснал след другите.

Изминали няколко седмици. Животът в Торино мочуре се върнал в нормалното си русло — за всички, освен за Хейуърт. Не можел да прогони от мислите си кесията с пари, която скрил в една дупка. Какво да прави с нея?

Съселяните му давали всякакви идеи.

— Можеш да си вземеш цял гардероб с хубави дрехи — подхвърлил Бетелхайм.

— Но какво ще правя с тях? — отвърнал Хейуърт. — По цял ден се трепя в мочурището, само ще ги съсипя.

— Купи си библиотека с интересни книги — додал фермерът Хегел.

— Но аз не мога да чета — възразил Хейуърт. — Нито пък който и да било в Торино мочуре.

Най-глупаво от всички било предложението на фермера Бакелард.

— Трябва да си вземеш слон — рекъл той — и да караш с него продукцията на пазара.

— Но той може да изпасе всичките буренаци от мочурището, преди да ги продам! — извикал почти отчаяно Хейуърт. — Да можех да направя нещо за къщата. Вятърът вее през тръстиката и зимъска вътре все духа.

— Защо не сложиш тапети на стените — обадил се фермерът Андерсън.

— Не говори глупости — скастрила го Сали и на свой ред предложила: — Просто си купи нова къща!

И точно така постъпил Хейуърт — купил си малка дървена къщурка, първата в Торино мочуре. Макар и съвсем тясна, тя била с плътни стени и спирала вятъра, имала и малка врата, която се отваряла и затваряла на панти. Хейуърт ужасно се гордеел с нея и цялото село му завиждало.

След няколко дни в Торино мочуре пристигнали пътници. Били четирима, трима мъже и една жена, и тъй като носели разкошни одежди и яздели арабски коне, селяните веднага се досетили какви са — законопослушни канибали от мийкския бряг 4 4 Откъде е богатството на канибалите? От производство на сладкиши и детски играчки. — Б.ред. . Тези пътници обаче нямали изгладнял вид.