Рансъм Ригс: Приказки за чудатите

Принцесата била шокирана от думите му, но си сдържала езика зад зъбите.

— Великолепно! — извикал кралят. — Момчето ми, ти си героят на Франкенбург — при това на сватбения си ден!

— А… като стана дума за това — завъртял глава принцът. — За съжаление, няма да има сватба.

— Какво! — опулил се кралят. — Защо да няма?

— Току-що ми съобщиха, че с принцесата сме първи братовчеди — пояснил принцът. — Колко жалко, наистина!

И без да губи повече време, принцът напуснал покоите, повикал свитата си и отпрашил с каретата.

— Възмутително! — кипнал кралят. — Това момче е толкова братовчед на дъщеря ми, колкото аз съм чичо на трона. Няма да позволя да се отнасят по такъв начин със семейството ми!

Кралят бил толкова разярен, че заплашил да обяви война на Галатия. Принцесата си давала сметка, че не може да допусне това да се случи, и затова още същата вечер помолила баща си за аудиенция и му разкрила тайната, която пазела толкова дълго. Той се отказал от плановете за война, но бил толкова отвратен, че наредил да я затворят в най-тъмната килия на зандана.

— Не само си лъжкиня, но и чудовище — рекъл ѝ, плюейки през решетките на килията. — Никой на този свят няма да те вземе за жена!

Казал го, сякаш нямало по-голям грях от този.

— Но, татко — казала принцесата, — все още съм ваша дъщеря, нали?

— Вече не — отвърнал кралят и ѝ обърнал гръб.

Принцесата знаела, че може да използва разяждащата отрова, за да изгори ключалката на вратата на килията и да избяга, но вместо това решила да почака, надявайки се, че баща ѝ ще се усмири и ще ѝ прости 6 6 На един от черните пазари се продавала силно концентрирана киселина. Шишетата били увити със змийска кожа, а течността вътре можела да прогори дори метал. Наричала се Плюнка на принцеса — в чест, без съмнение, на тази история. След множество злощастни инциденти, свързани с употребата на тази смес, в края на краищата властите забранили продажбата ѝ. В наши дни шишенцата за Плюнката на принцесата имат рядка колекционерска стойност. — Б.ред. . Месеци наред тя преживявала с овесена каша и мръзнела нощ след нощ на каменния под, ала баща ѝ така и не се появил. Единственият, който я навестявал, била нейната прислужница.

И тъкмо тя един ден донесла новината.

— Да не би баща ми да ми е простил? — попитала принцесата, като зърнала развълнуваното ѝ изражение.

— Боя се, че не — отвърнала прислужницата. — Извести поданиците си, че сте мъртва. Погребението ви е утре.

Принцесата била съсипана. Още същата вечер си проправила път навън от тъмницата, избягала от двореца и заедно със своята прислужница прекосила границата на кралството, оставяйки зад себе си стария си живот. Месеци наред двете пътували инкогнито, скитайки се по голямата земя и се прехранвали с домашна работа — където им я предложат.

Принцесата намазала лицето си със сажди, за да не могат да я познаят, и не разговаряла с никого, освен с прислужницата, която съобщавала на другите, че спътницата ѝ е няма.

Един ден до тях достигнала мълвата за някакво далечно царство на име Тракия, чийто принц приемал тъй странни форми с тялото си, че тази история заплашвала да се превърне в национален скандал.

— Възможно ли е да е истина? — запитала се принцесата. — Може ли и той да е като мен?

— Ако питате мен, заслужава си да проверим — отвърнала прислужницата.

И тъй, двете се отправили на дълъг път. Отнело им две седмици да прекосят с коне Безжалостния пущинак и други две, за да прехвърлят с кораб Великия порой. Когато най-сетне пристигнали в Тракийското царство, двете били изгорели от слънцето, обветрени от ветровете и почти без пукнат грош в джоба.

— Не мога да се изправя в този вид пред принца! — оплакала се принцесата и те дали последните си парици, за да идат на баня, където се изкъпали, парфюмирали и намазали с благоуханни масла. Когато излезли навън, принцесата била тъй красива, че всеки, който я видел — бил той мъж или жена, — извръщал след нея глава.

— Сега ще види баща ми дали ставам за женене! — рекла тя. — Да идем да се срещнем с този чудат принц!

Двете отишли в двореца и попитали за принца, но отговорът, който получили, ги разочаровал.

— Той се разболя от загадъчна болест и почина снощи — промърморил пазачът. — Всичко се случи внезапно.

— Точно това каза, че се е случило с теб, и кралят — прошепнала прислужницата на принцесата.

Същата нощ двете се промъкнали в тъмницата на двореца и в най-затънтената и мрачна килия открили огромен градински охлюв с глава на много красив млад мъж.