Рансъм Ригс - Приказки за чудатите

Принцесата се усмихнала и поклонила, ала не посмяла да отвори уста, за да отговори.

— Какво има? — попитал принцът. — Да не би да сте занемяла пред красивия ми лик?

Принцесата се изчервила и поклатила глава.

— Ах — въздъхнал принцът. — В такъв случай мълчите, защото ме намирате за грозен, нали?

Разтревожената принцеса отново поклатила глава — не това имала предвид, — но виждала, че с поведението си само влошава още повече нещата.

— Кажи нещо, момиче — скастрил я кралят, — не е сега моментът да мълчиш!

— Прощавайте, господарю — намесила се прислужницата, — но може би принцесата ще се почувства по-спокойна, ако може при първата им среща да разговаря с принца насаме.

Принцесата кимнала с благодарност.

— Не е прилично — изръмжал кралят. — Но като се имат предвид обстоятелствата…

И стражите отвели принцесата и принца в една стая, където можели да останат сами.

— Е? — подканил я принцът, след като останали двамата. — Какво е мнението ви за мен?

Тя прикрила устата си с ръка и отвърнала:

— Мисля, че сте много красив.

— Защо прикривате уста, когато говорите? — попитал принцът.

— Имам такъв навик — рекла тя. — Простете, ако го намирате за странен.

— Наистина сте странна. Но мога да се науча да живея с вас, като се има предвид красотата ви!

Сърцето на принцесата запърхало, ала миг след това отново се свило като уплашено птиче. Макар че можела да изчака да мине сватбената церемония, преди да му се разкрие напълно, тя знаела, че не е редно да го мами.

— Трябва да ви призная нещо — продължила тя, все тъй с прикрита уста. — Но се боя, че като узнаете за какво става дума, няма да ме искате повече за жена.

— Глупости — погледнал я принцът. — Какво има? Чакай — да не сме първи братовчеди?

— Не е това.

— Ами тогава — кимнал принцът, — не виждам какво може да ми попречи да се оженя за вас.

— Надявам се, че сте човек, който държи на думата си — въздъхнала принцесата, а след това свалила ръка и му показала раздвоения си език.

— Боже милостиви! — възкликнал принцът и се отдръпнал.

— И това не е всичко — продължила принцесата и смъкнала едната презрамка на роклята си, за да му разкрие обсипания си с люспи гръб.

Отпърво принцът бил сащисан, сетне се разгневил.

— Никога не бих се оженил за чудовище като теб! — извикал той. — Не мога да повярвам, че двамата с баща ти ме измамихте.

— Той не е виновен — отвърнала тя. — Баща ми не знае нищичко за това!

— Е, скоро ще узнае! — гневял се принцът. — Това е нечувано!

Той изхвърчал от стаята, за да съобщи на краля, а принцесата тичала подире му и го молела да не го прави.

Тъкмо в този момент петима фризийски убийци, които пристигнали облечени като готвачи, измъкнали кинжали от тортите си и хукнали към кралските покои. Принцът тъкмо си поел дъх, за да разкаже на краля за видяното, когато те нахлули вътре. Докато убийците се разправяли с охраната, страхливият крал се шмугнал в гардероба и се скрил зад купчина дрехи.

Убийците се насочили към принца и принцесата.

— Не ме погубвайте! — провикнал се принцът. — Аз съм само вестоносец от далечна земя!

— Хубав опит — ухилил се главатарят на убийците. — Ти си принцът на Галатия и си дошъл тук, за да се ожениш за принцесата и да сключиш съюз срещу нас. Подготви се да умреш!

Принцът изтичал при прозореца и се опитал да го отвори, оставяйки принцесата насаме с убийците. И докато те я приближавали с окървавените си ножове, тя внезапно усетила странен напън зад езика.

Един по един те се нахвърлили върху нея. Принцесата пък изстрелвала една след друга струи с отрова в лицата им и всички освен един паднали на земята, загърчили се и издъхнали. Петият убиец успял да избяга ужасен от покоите.

Принцесата била учудена не по-малко от всички останали. Случилото се било нещо, на което не знаела, че е способна, ала и никога преди не била изпадала в смъртна опасност. Принцът, който вече почти висял от прозореца, се дръпнал обратно в стаята и изгледал втрещено мъртвите убийци и принцесата.

— Сега ще се ожените ли за мен? — попитала го тя.

— За нищо на света — отвърнал той. — Но в знак на благодарност няма да призная пред баща ти защо.

Той вдигнал един окървавен кинжал от земята и изтичал при убийците, като ги промушвал един по един.

— Какво правите? — попитала обърканата принцеса.

В този момент кралят излязъл от гардероба.

— Мъртви ли са? — попитал той с разтреперан глас.

— Да, Ваше величество — изпънал се принцът и вдигнал кинжала. — Аз ги избих всичките!