Дейвид Едингс - Пазителите на запада. Кралят на мургите

— Точно за това искам да си поговорим.

Капитанът яхна коня си и нареди:

— Хайде, сержант. Строй хората си и да тръгваме.

В същия миг въздухът пред него се озари от странно сияние и се появи Кайрадис, облечена в бяло. Конят на капитана се стресна и той едва се задържа на седлото.

— Кълна се в зъбите на Торак! Ти пък откъде се взе?

— Това няма значение. Дойдох да ти помогна в търсенето.

— Внимавайте, капитане! — чу се предупредителният глас на Брек. — Тази е даласийска вещица и ако не внимавате, ще ви омагьоса.

— Млъквай, Брек! — скара му се сержантът. — Обясни ми, жено, какво точно искаш да кажеш? — попита капитанът.

Кайрадис се обърна към трънака и каза:

— Онези, които дириш, се крият там.

Някъде зад себе си Гарион чу Се’Недра да въздиша.

— Току-що претърсихме този гъсталак, там няма никой.

— Зрението ти те лъже тогава.

— Губиш ми времето — рече презрително той. — Със собствените си очи видях хората си да го претърсват. И какво въобще прави тук в Ктхол Мургос пророчица от Кел? — попита той недоверчиво. — Хората ви не са желани тука. Идете си вкъщи да пълните мозъците си със сенките на наивни илюзии. Нямам време да слушам бръщолевенето на малолетни вещици.

— В такъв случай трябва да ти докажа, че думите ми са правдиви.

Тя откри лицето си и замръзна. Някъде зад мястото, където лежаха Гарион и Силк, се разнесе гръм. Миг след това от гъсталака изскочи грамадният Тот — носеше Се’Недра на ръце.

— Този е един от тях, капитане! Това е онзи големият, а в ръцете му е червенокосата мома.

— Така е, както казах. Сега иди там и ще намериш и останалите — изрече образът на Кайрадис и после изчезна.

— Задръжте тези двамата! — нареди сержантът и Тот и все още борещата се в ръцете му Се’Недра мигом бяха обградени от група войници с извадени оръжия.

— Какво да правим? — прошепна Гарион на Силк. — Хванаха Се’Недра.

— Знам. Виждам.

— Ще… — започна Гарион и посегна към меча си.

— Бъди разумен, Гарион. Ако ги нападнеш, само ще я изложиш на по-голяма опасност.

В безсилието си Гарион запълзя назад. Първият, когото видя, беше дядо му.

— Хванаха Тот и Се’Недра, дядо! — изохка той. — Кайрадис ни издаде! Каза им точно къде се намираме.

Лицето на Белгарат бе пребледняло.

— Мисля, че е най-добре всички да излезете — сухо каза капитанът, който заедно със сержанта се беше приближил до гъсталака. — Двама от вашите приятели са вече в ръцете ми, а знам къде сте и вие.

Никой не му отговори.

— О, хайде де! Бъдете по-отговорни. Ако не излезете сами, ще изпратя за още хора и ще изсечем храсталака, ако трябва. Още никой не е пострадал и ако излезете сега, никой няма да ви направи нищо. Даже ще ви позволя да задържите оръжията си като знак на добра воля.

— Добре, капитане! — обади се Белгарат с изпълнен с нежелание глас. — Дръжте хората си изкъсо. Излизаме. Гарион, Силк, това се отнася и за вас.

— Защо го каза! — избухна Гарион. — Можехме да останем скрити и после да ви освободим.

— Няма друг начин. Те знаят колко сме. Капитанът им владее положението в момента — отговори вместо него Силк.

Гарион изруга и го последва.

Цялата група излезе и се упъти към малореанския офицер. Дурник ги изпревари. Лицето му беше посивяло от ярост.

— Това ли е за теб приятелството? — викна той на Тот. — Така ли ни се отплащаш за добрината?

Лицето на немия се натъжи, но той не направи опит да отговори.

— Това не беше честно! — продължи ковачът с тих, но заплашителен глас. — Ти никога не си ми бил приятел. Твоята господарка те е внедрила сред нас до момента, в който вие двамата да ни предадете. Втори шанс за това няма да получите.

Той вдигна десница и Гарион почувства тласъка на волята му.

— Дурник! Недей! — изкрещя Поулгара.

— Той ни предаде, Поул! Няма да го оставя така.

Двамата впиха погледи един в друг за известно време. Накрая Дурник сведе глава, а после се обърна към гиганта.

— Ти и аз бяхме дотук, Тот. Никога повече няма да ти се доверя. Не искам да виждам лицето ти повече. Дай ми кралицата! Не искам да я докосваш.

Безмълвен, Тот му подаде припадналата Се’Недра.

— Какво сега, капитане? — попита Белгарат.

— Заповедите ми са да ви заведа невредими в Рак Веркат, прастари Белгарат. Главнокомандващият там ви чака. Само като предпазна мярка, разбира се, ще разделя някои от вашите спътници.

— Естествено — отвърна старият вълшебник.

— Ами плановете на вашия главнокомандващ за нас включват ли тъмници и тям подобни неща? — поинтересува се Силк.