Дейвид Едингс - Пазителите на запада. Кралят на мургите

Великанът повдигна рамене и отново се захвана за работа.

— Дядо, ако с войниците има гролими, няма ли да ни намерят със съзнанието си? — попита Гарион.

— Няма голяма вероятност за това, Гарион. Експедицията не е кой знае колко голяма, а в Малореа духовниците и военните на се погаждат особено.

— Идват, татко — съобщи Поулгара.

— Какво е разстоянието?

— Около миля.

— Хайде да се промъкнем до ръба на гъсталака — предложи Силк на Гарион. — Обичам да държа нещата под контрол.

Той легна по очи и се запромъква през бодливите клонки на тръните. Гарион го последва, но само след няколко метра започна да мърмори, редейки чудна колекция от ругатни. Без значение накъде се обръщаше, бодлите все така успяваха да го наранят.

— Не бих желал да ти отнемам от удоволствието, но смятам, че моментът налага известно мълчание — прошепна отпред Силк.

— Вижда ли се нещо? — попита го на свой ред Гарион.

— Още нищо, но вече ги чувам да се приближават по дерето. Безшумното промъкване не е силна страна на малореанците.

Най-после Гарион успя да види първите мъже, а после всички излязоха на поляната.

Отрядът се състоеше от десетина малореанци, Носеха обичайните червени туники и яздеха вдървено, сякаш седлата им бяха изключително неудобни.

— Някой каза ли защо търсим тези хора? — попита навъсено един от тях.

— Прекалено дълго си в армията, за да задаваш такива въпроси, Брек — отговори един от хората с него. — Много добре знаеш, че никой никога не ти казва нищо. Началниците като ти кажат „скачай“, не питаш защо, а „колко високо“.

— Началници! — рече Брек и се изплю, — Получават най-хубавите неща, а никога не вършат нищо, Някой ден на обикновените войници Като нас ще им писне и тогава генералите и капитаните ще видят.

— Да не вдигаш бунт, Брек? — каза един от приятелите му и нервно се огледа, — Ако те чуе капитанът, ще те разпъне на кръст.

— Ще видят те! — рече той мрачно, — Не може вечно да ни тормозят.

Няколкото конници преминаха точно през мястото, където бяха лагерували Гарион и приятелите му, и без да забележат добре прикритите следи, продължиха към брега на езерцето.

— Сержант! — чу се недоволният глас на Брек. — Не е ли време да спрем и да си починем?

— Брек — отвърна той, — ще ми се да има ден, през който да не мрънкаш непрекъснато за това или онова!

— Нямате право да ми говорите така! Нали изпълнявам заповедите.

— Да, но не спираш да се оплакваш. Толкова ми е писнало да те слушам да цивриш, че следващия път, когато отвориш уста, ще ти избия зъбите.

— Ще кажа на капитана — заплаши Брек. — Нали помните какво ви каза за това, че ни удряте.

— И как ще му обясниш това, Брек? Когато човек няма зъби, обикновено доста фъфли. Напой коня си и си затваряй устата.

Скоро след това към тях в галоп се приближи човек с дълга бяла коса и викна:

— Намерихте ли нещо?

— Нищо, капитане — отговори сержантът и козирува.

— А там проверихте ли? — рече офицерът и посочи гъсталака, където се криеха Силк и Гарион.

— Тъкмо се канехме да го направим, сър. Следи обаче няма никакви.

— Следите могат лесно да бъдат заличени. Накарай хората си да проверят.

След като подчинените му се отдалечиха, той слезе от седлото, за да напои животното си.

— Генералът каза ли защо ни праща тук, сър? — попита сержантът, който също слезе от коня си.

— Нищо, което да засяга теб, сержант.

Конниците яздеха около гъсталака и се правеха, че търсят.

— Кажи им да слязат от седлата, сержант! — заповяда капитанът възмутено. — Искам всеки сантиметър от този гъсталак да бъде претърсен. Оня белокосият в селото каза, че са в тази част на гората.

— Вард! — едва се сдържа да не извика Гарион. — Казал им е къде да ни намерят.

— Така изглежда. Дай да се дръпнем малко по-навътре. Тези май ще станат по-сериозни.

— Тези храсталаци са бодливи, капитане — доложи с вик Брек. — Не можем да влезем.

— Използвайте копията си. Размушете ги да видим дали пък няма да откриете някой вътре.

Войниците отвързаха дългите си оръжия от седлата и започнаха да ръчкат с тях трънаците.

— Наведи се! — прошепна Силк.

Гарион се притисна плътно към земята.

— Храстите са плътни, тук не може да се скрият хора с коне — извика Брек отново.

— Добре. Връщайте се. Ще проверим следващото дере.

Гарион внимателно си пое дъх и прошепна:

— За малко ни се размина!

— За много малко. Мисля да си поговоря с Вард за това.

— Защо му е да ни предава?