Андреа Креймър - Нощна сянка

Рен избухна в зъл смях.

— Май беше права, Лили. Вече започва да разбира.

Аз се усмихнах едва-едва и смачках хартиения плик в ръцете си, опитвайки се да прогоня разочарованието, обзело ме в мига, в който Шей се отдалечи.

Глупаво наречен „Велики идеи“, следобедният час правеше преглед на философията от античността до наши дни. Въпреки доста неясния си предмет, той се бе превърнал в любимия ми час, ала когато видях Шей, седнал на един чин близо до високите прозорци, сърцето ми подскочи. Насочих се към дъното на стаята, колкото се може по-надалеч от него. (Седнах, усещайки погледа му върху себе си. Извадих дебелата папка с всички материали, които трябваше да прочетем тази година, и отгърнах на домашното от предишната вечер. Опитах се да прегледам бележките си, ала думите се мержелееха пред очите ми.

„Кой е той? Какво търси тук.“

Нисък, дрезгав смях привлече вниманието ми към вратата, когато Рен, Дакс и Сабин влязоха в стаята. Сабин се усмихваше на Рен и аз стиснах зъби, когато видях, че го бе хванала за ръка. Дакс вървеше малко след тях с пружинираща стъпка. Рен обходи с поглед полупразната стая и усмивката му се стопи в мига, в който забеляза новия ни съученик.

Той издърпа ръката си от тази на Сабин, обърна се към Дакс и кимна по посока на новия ученик. Рамо до рамо, двамата вълци се запътиха към Шей, който отвори широко очи, щом ги видя да се приближават. Аз сграбчих облегалките на стола с две ръце, готова да се хвърля между хищниците и нищо неподозиращата им жертва, ако положението излезеше извън контрол. Рен изви устни в нещо, което трудно би могло да мине за усмивка, и аз с мъка потиснах ръмженето си, докато го гледах как приближава.

„Ако му направиш нещо, ще те убия!“

Неканената мисъл изненада и мен самата и се зарадвах, че не сме във вълчата си форма — Рен бе последният, когото бих искала да заплашвам. Той беше бъдещето на глутницата. Моето бъдеще.

Рен протегна ръка.

— Аз съм Рен Ларош. Ти си нов. Видях те в часа по органична химия.

Шей се намръщи и бавно протегна ръка, потрепвайки, когато пръстите на Рен стиснаха неговите. Ала вместо да си седи уплашено, както биха направили повечето човеци, той изгледа Рен предизвикателно и издърпа ръката си.

— Шей. Шей Доран — представи се той, разтърквайки пръстите си под чина.

— Приятно ми е да се запознаем, Шей — Рен кимна по посока на широкоплещестия си приятел. — А това е Дакс.

Дакс демонстративно изпука кокалчетата на пръстите си, преди да проговори:

— Здрасти, човече! Дано ти хареса в „Маунтин Скул“. Хич не е лесно.

После, като по команда, те се настаниха на свободните чинове от двете страни на Шей. Стиснах молива си толкова силно, че се строши в ръката ми. Рен ми смигна от новото си място и аз го изгледах кръвнишки, ала това само го накара да се ухили още по-широко.

Звънецът би и учителят ни, господин Селби, започна да пише на дъската и върху бялата повърхност се появи въпрос — КАКВО Е ИСТИНСКОТО ЕСТЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ?

— Преди да започнем обсъждането на днешната тема, искам да ви представя най-новия ви съученик — при тези думи господин Селби се обърна към Шей, който седеше напрегнат между двамата Бейн. — Господин Доран, ще ни кажете ли няколко думи за себе си?

Шей се размърда в стола си, а погледът му обходи класната стая.

— Казвам се Шей и току-що пристигнах с вуйчо си. През последните две години бях в Портланд. Преди това… хмм, никога не съм се задържал на едно място много дълго.

Господин Селби му се усмихна.

— Добре дошъл в „Маунтин Скул“. Ясно ми е, че сигурно все още не си имал време да прочетеш всички възложени материали, но ще се радваме да се включиш в дискусията, когато пожелаеш.

— Благодаря — отвърна Шей и промърмори още нещо, което прозвуча като „Ще се опитам да не изоставам“.

Господин Селби се обърна към дъската.

— Е, да се върнем към идеите на различните философи за естествения ред в света. Откъде води началото си, какво представлява?

— Inparadisum. 1 1 В рая (лат.). — Бел.прев. В рая. Едемската градина — Рен ми се усмихна многозначително.

— Много добре, господин Ларош. Раят е естественото състояние. Изгубен навеки… може би. Философите на Просвещението вярвали, че Новият свят може да се превърне в новия Едем.

Господин Селби записа отговора на дъската и продължи:

— Какво още?

— Табулараза — обадих се аз. — Чиста дъска.

— Точно така. Всеки човек се ражда с неограничени възможности. Теорията на Лок бързо придобива голям брой привърженици. По-късно ще говорим дали според вас тя е приложима и в наши дни. Други идеи?