Андреа Креймър - Нощна сянка

И тя накъса на парченца салфетката, имала злощастието да се намира върху подноса й.

Мейсън се залюля на стола си:

— Може да се окаже интересно.

— Брин? — обърнах се аз към нея.

— Какви са подбудите му?

Тя хвърли бърз поглед към масата на Бейн и аз последвах примера й. Дакс изглеждаше оклюмал, а Невил придърпа качулката над очите си и като се облегна в стола си, затвори очи. Рен бе седнал до Сабин, която се бе привела към него и говореше забързано, а Козет клатеше глава в знак на съгласие.

— Същите като моите — тихо отвърнах аз. — Ефрон го тормози. Както Лумин тормози мен. Снощи доведе призраци у дома.

Приятелите ми настръхнаха при споменаването на злокобните телохранители.

— Рен смята, че ако отрано демонстрираме единомислие по отношение на съюза — продължих аз, — сещате се какво имам предвид, да изпълним желанията им, преди да са се превърнали в заповеди, Пазителите може и да ни оставят на мира.

— А ти какво мислиш? — попита Ансел, който най-сетне бе успял да събере разпиления чипс пред себе си.

— Мисля, че ще е добре да опитаме. Постепенно. Ако не се получи, ще се разделим и ще изчакаме до октомври.

Мейсън спря да се люлее и се наведе напред:

— Какво имаш предвид под „постепенно“?

— Този петък сме поканени на парти в клуб „Едем“.

— Майко мила! — Мейсън сръга с лакът Ансел, който се ухили до уши.

— Само че — продължих аз и погледите на всички се обърнаха към мен — не ми се ще вълците на Бейн да командват положението. В „Едем“ ще бъдем на тяхна територия. На територията на Ефрон.

Брин се доближи до мен и изгледа останалите, оголила зъби.

— Кал е права. Не можем да позволим на Рен да контролира сливането.

— Няма да го допусна — уверих ги аз. — Ще го накарам да се поизпоти. Бездруго винаги е бил прекалено самоуверен.

Приятелите ми се разсмяха и кимнаха одобрително.

— Ще искам от вас да правите като мен и да се държите добре — продължих аз. — Дори и ако онова, което върша, ви се стори… шокиращо.

Мейсън забарабани с пръсти по масата. Ансел наклони глава на една страна. Брин просто кимна. Погледнах към Фей, която отхапа от ябълката си, преди да проговори.

— Ти си алфата, Кал — рече тя най-сетне с пълна уста. — Но държа да отбележа, че не мога да понасям Сабин. Ужасна кучка е.

— Може пък да се окаже свястна, ако я опознаеш по-добре — обади се Ансел и миг по-късно се сви под унищожителния поглед на Фей.

— Значи сте съгласни? — изправих се в стола си аз и зачаках.

И четиримата кимнаха. Мейсън — нетърпеливо, Фей — последна.

— Отлично. Сега ще пусна бомбата — заявих аз и се обърнах към масата на Бейн. — Хей, Рен!

Той прекъсна разговора си със Сабин, чието лице се разкриви от гняв. Рен повдигна учудено вежди, ала бързо се овладя и си придаде равнодушно, но въпреки това любезно изражение.

— Да?

— Защо не съберем двете маси?

Чух как Фей изруга под носа си. Усмивката ми стана още по-широка, когато видях Рен да се сепва за миг.

— Отлична идея — отвърна той и като хвърли поглед на Дакс, кимна по посока на нашата маса.

Широкоплещестият Дакс се приближи, сграбчи масата ни с една ръка и я издърпа до масата на Бейн сред ужасяващо стържене на метал върху плочки. Из цялата столова учениците се заобръщаха по посока на дразнещия шум. По лицата на Пазителите се изписа изумление и до нас достигна заинтригуван шепот.

„Чудесно! Нека Лумин и Ефрон час по-скоро да научат за случилото се.“

Междувременно Мейсън беше станал и беше придърпал стола си до този на Невил, който изглеждаше учуден, ала въпреки това се усмихна и се поотдръпна, за да му направи място. Мейсън кимна на Ансел да последва примера му. Брат ми щастливо се присъедини към тях и Невил му подаде ръка.

Хмм. Не бях очаквала двете глутници да се слеят толкова лесно.

Сабин рязко се отдръпна, когато Фей придърпа стола си до събраните маси. Фей я изгледа предизвикателно и сложи стола си възможно най-далеч от нея.

„Май няма да е чак толкова лесно.“

— Кала? — Брин чакаше, застанала до мен.

— Фей се нуждае от морална подкрепа. А може би и от малко обуздаване. Иди да седнеш при нея — казах аз, без да откъсвам поглед от Рен.

Той се наведе към Дакс. Видях устните му да помръдват, но не можах да чуя думите му. Дакс се напрегна. Рен сложи ръка на рамото му, ала Дакс я отблъсна и се изправи на крака.

Едрият вълк мина покрай мен, вдигна стола, на който седях допреди малко, и го занесе при Брин и Фей. Аз кимнах и те, макар и неохотно, му направиха място. Рен посочи стола до себе си и многозначително повдигна вежди.