Андреа Креймър - Нощна сянка

Шей тръсна глава, сякаш за да прогони внезапно обзелото го замайване. Звънецът удари и той побърза да се върне на мястото си.

— Странно хлапе — промърмори Рен и свали ръце от мен. — Нов е, нали?

— Предполагам. Беше с нас в първия час. Сложиха го на съседния чин, сигурно искаше да го упътя — опитах да си придам отегчен вид аз. — Предполагам, че още не е схванал какви са правилата — никакво смесване.

Рен отново се залови да подрежда пособията ни за часа по местата им.

— О, да, това правило.

— Само защото ти мразиш всякакви ограничения, не означава, че и всички са като теб. Ние, останалите, уважаваме желанията на Пазителите — гласът ми лепнеше от сладост.

Рен сви рамене.

„По дяволите, не бъди толкова арогантен!“

— Виж какво, вече умирам от глад. Ще се погрижиш ли? — кимнах аз по посока на останалите епруветки и стъкленици, които трябваше да бъдат прибрани по местата им.

— Няма проблем.

— Благодаря.

С тези думи грабнах чантата си и излязох от лабораторията.

Ние, Стражите, винаги обядвахме в дъното на столовата. Макар двете глутници да седяха на отделни маси, все пак се държахме близо един до друг. Децата на Пазителите се настаняваха в другия край на помещението — облечени в „Гучи“ и „Прада“, те съвсем не бяха във възторг от това, да се намират толкова близо до нас. Обикновените ученици пък седяха между вълците и децата на нашите господари. Понякога ми ставаше жал за тях. В своя свят те притежаваха огромна власт, ала не и тук. В „Маунтин Скул“ те бяха на дъното на хранителната верига и го знаеха.

Ансел и Мейсън вече се бяха разположили на обичайната ни маса и като си придърпах стол, се настаних до брат си.

— Е, какво искаше Рен? — попита Ансел, с пламнал от нетърпение поглед.

Заинтригуван, Мейсън се приведе напред, но не каза нищо.

— Да изчакаме останалите — отвърнах и извадих сандвича с пуешко от чантата си.

Ансел изръмжа нетърпеливо и аз му хвърлих предупредителен поглед. Разнесе се скърцане на стомана върху плочки и Брин седна до мен, а Фей се разположи до Мейсън.

Погледът ми обходи малката ми глутница, преди да се насочи към съседната маса, където се бяха настанили вълците на Рен. Сабин потрепваше по масата с дългите си, кървавочервени нокти и шепнеше нещо в ухото на Козет. По-малкото, русо момиче присви устни. Кожата му бе толкова светла, че сякаш прозираше, а неспокойните му движения навеждаха на мисълта, че може би наистина му се иска да е невидимо.

Дакс и Невил подхванаха игра на канадска борба. Дакс, облечен с фланелка на футболния отбор и широки дънки, би трябвало да превъзхожда Невил, който беше не само по-малък на години, но и доста по-слаб, ала в действителност не беше така и много скоро челото му се покри с пот. Невил, целият облечен в черно, бавно започна да накланя ръката му надолу. Рен, който беше седнал на ръба на масата, се смееше на лудориите на приятелите си, макар че час по час поглеждаше към нашата маса.

Аз преглътнах залък пуешко месо и бял хляб.

— Окей, слушайте.

Като един глутницата ми се приведе напред, всички, с изключение на Мейсън, който наклони стола си назад и като кръстоса ръце зад главата си, хвърли бърз поглед към масата на Рен и ми смигна. Аз се разсмях.

— Рен ни наблюдава. Дръжте се естествено. Вземете пример от Мейсън.

Другите трима измърмориха смутени извинения и се опитаха да заемат небрежни пози, къде успешно, къде — не чак толкова.

— Рен ми направи любопитно предложение — казах аз, дъвчейки бавно, макар че бях много гладна.

Брин навиваше спагети около вилицата си.

— Какво по-точно?

— Иска да започнем да излизаме заедно.

Усилията им да запазят присъствие на духа бяха направо смешни. Ансел разпиля царевичен чипс по цялата маса, Фей сви устни с неприкрито отвращение и хвърли невярващ поглед на Брин, която шумно си пое дъх. Само Мейсън си остана напълно невъзмутим. Той лениво протегна ръце и по лицето му се изписа доволно изражение. Глухото ми ръмжене накара глутницата да се съвземе.

Първа проговори Брин, снишавайки гласа си:

— Имаш предвид, че иска да започнете да се срещате?

Неприкритият скептицизъм в гласа й ме накара да потръпна.

— Не, не просто аз и той. Ние — при тези думи ръката ми описа кръг около масата. — Двете глутници. Според него Бейн и Найтшейд трябва да започнат сливането отсега. Преди съюза.

— Я стига! — Фей изглеждаше бясна. — Защо ни е да го правим по-рано, отколкото се налага?