Андреа Креймър - Нощна сянка

— Bellum omnium contra omnes. 2 2 Война на всички срещу всички (лат.). — Бел.прев.

Всички Стражи и Пазители настръхнахме и рязко се обърнахме към онзи, който беше проговорил. Обикновените ученици изглеждаха впечатлени от латинските изрази, които хвърчаха наоколо, ала по лицата им не личеше да са разбрали за какво става въпрос.

— Война на всички срещу всички — повтори Шей и се намръщи, когато господин Селби не записа думите му на дъската. — Томас Хобс е считан от мнозина за основоположник на теорията за естественото състояние — довърши той, макар че в гласа му се промъкна колебание.

Господин Селби се обърна към него и Шей се сепна при вида на пребледнялото му лице.

— Обичам да чета — обясни той.

— Хобс не е включен в материалите за курса — разнесе се леден глас и аз рязко си поех дъх.

Обадил се беше един от младите Пазители — момче със златиста, небрежно разрошена коса. Лоуган Бейн, единственият син на Ефрон, хвърли злобен поглед на Шей и аз зяпнах от изумление. Лоуган никога не участваше в дискусиите и обикновено проспиваше всички часове.

— В това няма никаква логика — отвърна Шей, като въртеше химикалката между пръстите си. — Томас Хобс присъства във всички учебници по философия.

Господин Селби хвърли бърз поглед към Лоуган, който наклони глава на една страна и повдигна вежди.

— Учебният… ъ-ъ-ъ… план на „Маунтин Скул“ не включва Томас Хобс — обясни учителят, без да сваля тревожен поглед от лицето на младия Пазител.

Шей изглеждаше готов да подскочи от възмущение.

— Какво?

Лоуган се обърна към него:

— Беше решено, че идеите му са прекалено банални, за да ги изучаваме.

— Решено от кого? — погледите на всички Пазители и Стражи бяха насочени към Шей, а останалите ученици изглеждаха така, сякаш искаха да се скрият под чиновете си, докато спорът приключи.

Лоуган свали тъмните очила, които винаги носеше, независимо от времето и часа.

Не можех да повярвам на очите си. Положението трябва да беше наистина сериозно.

— От Настоятелите — каза Лоуган с тон, сякаш поправяше грешката на малко дете. — Един, от които е и твоят вуйчо, Шей. Също като моят баща и още няколко важни мъже, които защитават репутацията на тази институция.

Челюстта ми увисна. Вуйчо?

— И те са забранили Хобс? — попита Шей. — Никога не съм чувал по-голяма нелепост.

— Нека се върнем към урока — обади се господин Селби, по чието чело бяха избили капчици пот.

— Защо? Защо да не изучаваме Хобс? Та той на практика е основоположник на това, за което говорим! — не отстъпваше Шей.

Пръстите ми се сключиха около ръба на чина. Със същия успех можеше да се изправи пред отряд за разстрел, с мишена върху гърдите.

„Не мога да повярвам, че отново трябва да му помагам.“

— Защото сме твърде умни за това — казах аз на един дъх. — Защото предпочитаме да надраснем гибелния свят на Хобс и да не се удавим в насилие. Войната е жесток учител, нали така?

Господин Селби ми отправи благодарна усмивка и изтри запотеното си чело.

— Благодаря, госпожице Тор. Много подходящ цитат от Тукидид. Философите, които изучаваме в този курс, имат по-оптимистични възгледи относно света, отколкото господин Хобс.

Рен потропа с моливите си по чина:

— Не съм съвсем сигурен. Мен ако питате, малко свирепост не е толкова лошо нещо.

Всички Стражи в класа, включително и аз, избухнаха в смях. Обикновените ученици се свиха ужасени в столовете си, само Шей изглеждаше напълно объркан. Младите Пазители се подсмихнаха и хвърлиха презрителни погледи към вълците.

Следващите думи на Шей звучаха подразнено, ала настоятелно:

— Хобс не говори за свирепост. Става въпрос за вечната борба за власт. Безкрайната борба, която движи света. Това е естественото състояние и не може да се правите, че то не съществува, само защото няколко самонадеяни сноби са решили, че не е достатъчно добро за тях.

Рен се обърна към него и в погледа му проблесна нещо много подобно на възхищение, макар и примесено с учудване. Дакс погледна от Рен към мен, а след това към Шей, с вид, сякаш всеки миг щеше да избухне в пламъци. Сабин се взираше в Шей, сякаш имаше две глави. Лоуган въздъхна и се загледа в ноктите си.

Шей хвърли умолителен поглед към господин Селби.

— Моля ви, не можем ли да поговорим за войната на всички срещу всички? За мен това е най-важната идея, на която съм се натъквал във философията.

Капчиците пот по челото на учителя вече се стичаха по слепоочията му.