Аня Баст - Магьосническо сърце

Тя отвори очи и му се усмихна.

— Отиде си и аз все още имам магията си.

Ру направи усилие да се изправи, разтривайки гърдите си.

— Беше успешно. — Той звучеше невероятно облекчен.

Клеър се изправи с помощта на Адам.

— Болеше, но си струваше. — Погледна към портала, все още блещукащ в средата със син отблясък. — А това значи…

— Време е да се прибираме у дома — довърши изречението й Адам.

Мика стисна здраво книгата до гърдите си и погледна съкрушено.

— Вече? Беше бързо.

— Има нещо, което искам да ти дам, Клеър. — Ру отиде до гардероба и извади две малки платнени торби. — Едната е за Томас, да плати за щетите по Сборището. Другата е за теб, Клеър, да ти даде висок старт в новия ти живот. — Подаде й ги и отвори едната от торбите. В ръката му се разсипаха няколко. скали?

— Диаманти — ахна Клеър. — Нешлифовани диаманти. — Вдигна поглед към Ру. — Но на вас ви трябват, за да защитавате Иристрай; знам колко е трудно да ги намерите.

Ру поклати глава.

— Можем да намерим още. Разбрах, че на Земята тези са много ценни. Можеш да ги продадеш за ваши пари.

Мика се взря към ръката на Ру.

— Уау, това са много диаманти. Толкова много вероятно могат да повлияят на икономиката ни на.

— Млъкни, Мика. — изръмжа Адам.

Клеър взе торбите от Ру.

— Благодаря ти.

Ру постави ръце на раменете на Клеър.

— Навредих ти, Клеър, навредих ти, без да знам. Но искам да знаеш, че, без значение какво мислиш, ти ми беше като дъщеря.

— Ру. аз. аз не знам какво да кажа. Ти беше най-близкото нещо до баща, което съм имала. — Сълзи проблеснаха в очите й.

— Съжалявам, че те виждам да си отиваш, но знам един израз на вашия език. Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, значи е твое. Разбирам, че не си моя, Клеър. Но се надявам, че пътищата ни ще се пресекат отново един ден и се надявам, че това ще е нещо хубаво за теб. Ще бъде истинско щастие за мен.

Клеър наведе глава.

— Благодаря ти за разбирането, че трябва да вървя.

Ру се наведе и нежно целуна върха на главата й.

— Единственото ми желание е да намериш щастието.

Клеър погледна към Адам.

— Вече го намерих.

Тогава Ру се обърна към Адам, гласът му стана суров.

— Ако някога чуя, че си я наранил, ще те намеря и ще изям черния ти дроб като пастет. Разбираш ли?

Очите на Адам се разшириха.

— Да, мисля, че разбрах посланието кристално ясно.

— Хубаво. — Ру кимна към портала. — Сега тръгвайте, преди да съм решил да задържа всички ви тук.

Те тръгнаха към портала. Клеър даде на Ру един последен, продължителен поглед и преминаха.

Тримата се озоваха в средата на фоайето. Адам и Клеър бяха преплетени един в друг на пода, а Мика лежеше не далеч от тях. Стомахът на Адам се разбунтува, но той успя да го задържи под контрол. О, ето го гаденето.

— Вкъщи сме. — Адам затвори очи и вдиша дълбоко мириса на Сборището — дим, разрушение и всичко останало. Миришеше добре.

Когато отвори очи, Клеър се взираше в него. Топла, силна любов се разстла по лицето й, лееше се от погледа й. Накара нещо дълбоко в стомаха му да се стопли, излекува го.

— Да, аз съм у дома — промърмори тя, после се наведе и го целуна.

— КРАЙ ~