Аня Баст - Магьосническо сърце

Тя се помъчи да седне, извиквайки от болката в центъра на гърдите й. Кинжали се забиваха в нея при всяко движение и дясната й ръка беше скована. Силата й бе изчерпана. Беше я изцедила до дъно в този силен, сложен порив. Клеър се надяваше, че си бе струвало.

Стъпки по дребния чакъл.

Адам изтича до нея.

— Добре ли си, Клеър? Богове, какво си мислеше?

— Добре съм — изхриптя тя. — Отприщих магията си и се нараних, но като цяло съм добре. — Тя преглътна трудно и направи усилие да стане, дланите й се притискаха в чакъла. — Ами Кай? — Погледът й търсеше Атрика.

Кай лежеше неподвижно на около дванадесет фута от тях. Адам тръгна към него.

— Адам, не, чакай — изхриптя тя. Опита да го последва и коленете й почти поддадоха. Успя да сграбчи гранитния ръб на фонтана със здравата си ръка, преди да се сгромоляса.

Адам приближи Кай предпазливо, с изваден меч. Той коленичи и притисна пръсти до врата му. След това извика към нея:

— Демоните имат ли пулс на гърлата си като нас?

Тя кимна, неспособна да повиши гласа си, за да отговори.

Адам се изправи и я погледна недоверчиво.

— Е, този няма пулс.

Шок премина през нея.

— Аз го убих? — наполовина прошепна, наполовина продума.

— Така мисля.

— О, Домове — изрече, гласът й ставаше по-силен. Никога, дори в най-смелите си мечти, не беше вярвала, че ще има достатъчно сила да победи Атрика.

Вратите зад тях се отвориха. Адам погледна зад нея, изражението му на изненада се смени от гняв и покровителственост.

Клеър се обърна. Ру и Теван се появиха в оранжерията, и двамата кървящи киселинна кръв, и двамата вонящи на битка и демонска магия. Теван погледна към тялото на пода зад Клеър и подуши въздуха, вероятно помирисвайки смъртта на Кай.

Ру спря незабавно и погледна към Клеър с абсолютен шок на лицето… който почти веднага се превърна в гордост.

— Елиумът — изрече грубо Теван. — Използвала си го.

— Вторият път е на късмет — каза тя с дрезгав глас. — Този път знаех как да го използвам. Кай е мъртъв. — Тя не звучеше триумфално, просто реалистично. На Клеър не й доставяше удоволствие да отнема ничий живот, нито дори този на Кай.

Теван се взира в нея за един дълъг момент. Очите му, вече червени, станаха по-тъмни. После започна да се тресе от абсолютен гняв.

— Един аемон уби Кай ли Таелиум? — изръмжа той. — Невъзможно.

Ру отметна глава назад и се засмя.

Теван изръмжа и вдигна ръка, за да насочи друго нападение към Ру.

Клеър извади коза си. Това трябваше да спре и то сега. Острието се плъзна свободно от ножницата, която беше привързана за колана на дънките й. Не се притисна толкова лесно към гърлото й, но тя все пак го насили да го направи. Натисна го достатъчно силно, за да й пусне кръв. Тя се затъркаля гореща и бавна надолу по кожата й.

— Теван, хвърли тази сила и аз ще разрежа собственото си гърло. Тогава никой няма да притежава елиума. Ще отслабне и ще умре с мен. — Гласът й беше изненадващо силен и уверен.

И Теван, и Ру погледнаха към нея изненадано. Беше добре да се знае, че имаше способността да шокира Кае на Итрай и военният командир на Атрика и да ги накара да млъкнат.

— Аз ще имам елиума! — изръмжа Теван и се втурна към нея.

Клеър ахна при гледката на Атрика, изпълнен със смъртоносен гняв, идващ право към нея и направи няколко крачки назад, инстинктивно търсейки несъществуващите си запаси от магия.

Ру изстреля заряд от сила към гърба на Теван, когато той доближи Клеър. Гърбът на Атрика се изви и той залитна напред. В същото време, Адам пристъпи напред и размаха меча си в една широка, перфектно изпълнена дъга, отделяйки чисто главата на Теван от врата му. Огън се изви заедно с острието, вероятно от емоцията на Адам. Главата на Теван се понесе върху зеленината с пръски киселинна кръв. Клеър се хвърли към земята, за да ги избегне, но няколко леко нацапаха дрехите й, димейки.

Тишина. Нямаше друг звук, освен този от дишането й.

Цялото тяло на Клеър се разтресе. Знаейки, че все още трябва да се справя с Ру, тя се изправи на крака, когато всичко, което искаше, беше да пропълзи в ръцете на Адам.

Адам стоеше на предишното си място, дишайки тежко и изглеждайки адски изненадан. Мечът висеше до него, димящ от демонската кръв. Главата на Теван лежеше на земята не далеч. Тя отмести погледа си от зловещата гледка на отрязаната му глава и тялото.

С трепереща ръка, тя постави камата обратно на гърлото си и хвърли поглед към Ру.

— Клеър, свали ножа — изрече Адам с такъв глас, сякаш щеше да укротява диво животно.