Аня Баст - Магьосническо сърце

— Няма да го направиш. — Ру свали ръката си и направи крачка към нея. — Познавам те, Клеър. Аз те отгледах. Никога няма да отнемеш собствения си живот.

Тя вдигна ръката.

— Стой където си. — Тя притисна острието още малко. Бликна повече кръв. — Не си в позиция да правиш никакви предположения за това, какво мога да направя. Не ме познаваш. Ру, наистина. Бях твоя прислужница, твоя вещ на Юдай. Това не беше истинска връзка, нищо, което наистина да осигурява начин да се опознаем един друг.

Ру се намръщи. Той всъщност изглеждаше обезпокоен.

— Моля те, спри това веднага, Клеър.

— Писна ми да се биете за мен, сякаш съм някакъв сочен кокал, който всички кучета искат. Задържах елиума и мога да го взема от теб за един удар на сърцето, ако поискам. Може би щеше да бъде по-добре, ако елиумът не съществуваше изобщо. Ако елиумът не съществуваше, нямаше да има за какво да ламтят Атрика, нищо, което да използват срещу Итрай и другите демонски видове. Мога веднага да избавя вселената, двете вселени, от това оръжие. Приеми го като контрол върху оръжията.

Тревога премина през лицето на Ру.

— Не, Клеър. Атрика работят по разработването на техен собствен елиум. Ако се самоубиеш и го унищожиш, ние ще бъдем обезоръжени, когато те най-накрая приключат. Няма да имаме с какво да балансираме срещу тяхната заплаха и ще бъдем изтребени. — Ру очевидно опитваше да успокои тялото си. — Ние сме твоите хора. Не ни осъждай на смърт.

— Моите хора? — Издаде подигравателен звук. — Вие не сте моите хора. Вие само ме взехте от семейството ми, Ру. През всичките тези години ме държахте далеч от прибирането у дома, от това да имам нормален живот, да имам приятели и да бъда обичана. Чудно ли е защо стоя тук сега с нож, притиснат в гърлото ми?

Тя хвърли поглед към Адам. Клеър видя в очите му, че разбираше. Тя блъфираше.

Адам протегна ръка към нея.

— Клеър, започваш да ме плашиш.

— Назад, Адам — каза, отдръпвайки се от него. — Всички, просто стойте далеч от мен. Кажи ми защо не трябва да го правя, защо просто да не прережа собственото си гърло? Хваната съм между световете. Не принадлежа никъде. Ако живея, ще съм обречена да живея или като робиня на Ру, или в бягане от Атрика.

— Имаш този, който го е грижа за теб. — Ру кимна с брадичка към Адам. — Той те защити само преди минути. Държеше ръката му.

О-о. Тя премина на спокойния поток на аемни.

— Не знаеш нищо за обичаите тук, Ру. Не знаеш какво означава, когато една жена държи ръката на един мъж аемон. Не знаеш нищо за това какво означава, когато едни мъж защитава една жена. Не знаеш нищо за интимните отношения изобщо… и се подсигури аз също да не ги знам.

Гласът й се прекърши на последната част. Всичко, което каза, беше вярно. Адам я бе научил на интимните отношения, бе я научил какво е да обичаш истински.

Устата на Ру се затвори рязко.

— Така че ето как ще станат нещата — каза тя, гласът й беше малко по-висок и малко по-силен. — Ще ме пуснеш на свобода.

Ру се наежи.

— Ти няма да ме командваш.

Тя завъртя ножа, натисна докато трепна и видя звезди. Адам издиша остро близо до нея.

— Да, ще го направя, Ру. Прави каквото ти казвам и ще можеш да имаш елиума обратно… но не и мен.

— Мислех, че харесваше живота си на Юдай. — Ру в действителност звучеше наранен.

— Бях държана в много хубава клетка и ми беше дадено всичко, което можех да желая. — Направи пауза. — Но все пак беше клетка, Ру. Опитах вкуса на свободата, на дома. Ако има нещо, за което да живея, то е това. Вземи го и ще искам да умра.

И това беше неподправена истина. Не блъф.

— Е — продължи със спокоен, сигурен глас. — Ако искаш елиума обратно, ще го вземеш от мен… и после ще си тръгнеш. Обещай ми, Ру. Дай ми честната си думата с кървавата клетва на Итрай.

Ру се поколеба и тя погледна надолу към него. Ако откажеше, тя не беше сигурна какво щеше да направи. Силата й се възвръщаше някак, но не беше сигурна, че може да отприщи елиума отново. Във всеки случай, тя не искаше да нарани Ру. Определено не искаше да го убие.

Най-накрая очите на Ру станаха червени и зъбите му се издължиха малко. Адам се размърда до нея, без да знае как точно тя искаше да реагира.Ру захапа китката си и една тънка струйка кръв потече, спускайки се по ръката и пръстите му, после капна на земята на оранжерията, където пращеше, пукаше и унищожаваше зеленината в обсега.

Той заговори на аемни:

— Аз, Ру дае Ремиш Тор, Кае на Итрай, проливам кръвта си, за да покажа, че съм задължен да завърша следното. — Направи пауза, вдигна поглед към лицето на Клеър и го задържа там. — Оттеглям магическото оръжие, елиум, от жената, позната като Клеър Крейн. Освобождавам я от веригите й на робиня, така че тя може да изживее остатъка от живота си където и както пожелае.